България ще заимства наполовина антикорупционния модел на северната ни съседка
сп. "ТЕМА", бр. 14 (693), 6-12 април 2015
не пътепис, а фейлетон
Преди да
представи подготвената от екипа й нова антикорупционна стратегия, вицепремиерът
Меглена Кунева беше замислила да подгрее аудиторията с визита на ръководителя
на румънската Национална агенция за интегритет Хория Джорджеску. За беля малко
преди планираното посещение борецът срещу корупцията беше арестуван и подаде
оставка...
Междувременно от
върховете на съдебната власт дадоха знак, че румънският модел за борба с
корупцията по високите етажи е нежелан. А премиерът направо призова да не се
„подвеждаме“ по Румъния: „България го прави поне три пъти това упражнение.
Колко министри бяха арестувани, колко бяха влачени, премиери дори. Спомняте си
Софиянски. Вследствие на което се оказва, че всички са най-чисти.“ Но беше
категоричен, че „трябва да гледаме какво е в Германия, какво е в Холандия, в
тези държави с улегнала десетилетна демокрация, където действително
върховенството на закона е безапелационно“.
И реформаторите
започнаха да подготвят публиката за друга развръзка –реформа, която ще обхване
само контрола над имотните декларации, проверката за конфликт на интереси и
разкриването на лобизма. С такива функции е другата румънска антикорупционна
институция (споменатата Национална агенция за интегритет), такива звена има в
още много европейски държави. У нас (кой знае защо) тази ключова работа е
разхвърляна между множество ведомства с ограничени правомощия.
Меглена Кунева,
която месеци наред изтъкваше предимствата и постиженията на румънския модел,
изведнъж започна да изтъква, че в Букурещ всъщност са взаимствали
от балтийските страни
и от Полша. И
послушно преповтори, че “не се придържаме към опита на Румъния и не правим copy/paste, следваме нашия
опит, това е различна държава с различен опит”.
Правосъдният
министър Христо Иванов, който до вчера лягаше и ставаше с резултатите на
комшиите, внезапно обяви, че всъщност му било интересно да коментираме техния модел, но въпросът бил да
изработим собствен. Вече няма и помен от настояването му за ново звено, което
да „обединява под едно силно лидерство прокурорски и разследващи функции, така
че действията му да са координирани, дългосрочни и гарантирани срещу изтичане
на информация и „смяна на вятъра”.
„Не съм съгласен с Борисов. Смятам, че
институциите на Холандия и Германия не дават отговор на една тотално прогнила
политическа и административна машина, която е пред очите ни – заяви Радан Кънев.
- Какво ни различава от Румъния? Еднакво сме корумпирани. Еднаква ни е
историята.“ Тъкмо да решим, че се очертава зрелищен парламентарен сблъсък, и
лидерът на ДСБ направи уточнение. Още при договарянето на програмната
декларация на кабинета реформаторите не се били преборили за вписване на
антикорупционна прокуратура. Ами защо тогава вдигна толкова шум? Всички
приказки за създаване на такова звено по румънски образец всъщност били с цел вниманието
да се насочи към проблемите в българската прокуратура.
Ето какво в
действителост пише в споменатия от Кънев документ: „подкрепа за силна
специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и
злоупотребите по високите етажи на властта“. Специализирана прокуратура вече си
имаме, но приоритетите й не са тези. Всъщност реформаторите решиха да маскират
като реформи кадровите рокади
в съдебната
власт. Нещо, което сме го виждали и при правителството на Костов.
Новата стратегия
по график трябваше да излезе на бял свят на 1 април. Но, за да се спасят от
закачките за първоаприлските шеги, беше публикувана предишната вечер. А в НС
темата първа постави... независимата депутатка Анна Баракова. В нейна дебютна
изява от трибуната по време на парламентарния блицконтрол...
Документът е
доста кратък (16 страници с едър шрифт) и що-годе конкретен, ограничено е до
известна степен типичното за такива стратегии пустословие.
Още в началото се
уточнява, че фокусът е върху реалистични мерки, а не върху такива, за които “може да бъдат изтъкнати основателни
аргументи за конституционна промяна”
(става дума за създаване на въпросната независима антикорупционна прокуратура). Доколко биха били основателни аргументите, е друг въпрос, но е съвсем вярно, че
при съществуващата съпротива протакането може да се проточи твърде дълго.
Докато предвиденото поредно специализирано междуведомствено звено между
прокуратурата, ДАНС и МВР ще бъде създадено незабавно...
Основната идея в
стратегията е за формиране на антикорупционна институция, обединяваща комисията
за конфликт на интереси, отделите в Сметната палата, които се занимават с имотните
декларации на политиците и висшите чиновници плюс БОРКОР. Лошото е, че не е
уточнено как точно да стане това, като е използвана общата формулировка
“закриване и преобразуване”. Хубавото е, че е предвидено новата институция да
има и липсващите на съществуващите нови правомощия
– да сваля
банкова и данъчна тайна, да препраща случаи директно към комисията за
конфискация на незаконно придобито имущество, да сезира прокуратурата.
Не е изяснена
бъдещата роля на БОРКОР, а хвърлените там милиони може да се оправдаят
многократно. В момента това е център към МС, на който е възложена само една
задача - да изготвя становища по законопроектите на министрите. А БОРКОР има
по-голям потенциал – това е единствената институция в държавата, способна да
направи анализ във всяка една област, да открие корупционните вратички,
лобистките разпоредби и схемите за източване и да предложи алтернативни
решения. Затова би било добре центърът най-малкото да разнищва и депутатските
законопроекти, а в НС да са длъжни поне да обсъждат препоръките.
В стратегията на
Меглена Кунева, разбира се, има място и за самата нея. Вицепремиер ще бъде
национален координатор на антикорупционните политики и ще ръководи тематичен
междуведомствен съвет.
Сред другите идеи има някои, които трябва много добре да се обмислят –
разглеждане на анонимните сигнали, награди за хората, подали сигнали, които са
довели до ефективни присъди или санкции, ротация на служителите, работещи на
рискови за корупция места.Останалото е
красиви пожелания
(засилване на независимостта, капацитета и правомощията на инспекторатите,
приемане на нова модерна наказателна политика, повишаване на професионалната
квалификация и специализацията на разследващите органи и магистратите) и
малко пиар (фонд за награждаване на разследващи журналисти).
За всичко това, естествено, са необходими устройствен закон за новата
институция и промени във всички съответни действащи нормативни актове. Срокът е
амбициозен – до средата на годината, за да може структурата да заработи в
началото на 2016 г. Ако новото антикорупционно оръжие на държавата бъде
агенция, МС ще назначи ръководството. Ако обаче е комисия, която се избира от
парламента, всички кадрови пазарлъци от последните години ще ни се сторят като
детска игра.
