Съдебна реформа for dummies

egoist.bg, 11 декември 2015 г.

Който не е чел доклада на временната парламентарна комисия за промени в конституцията, моля да вдигне ръка… от клавиатурата.

Това, което се случи в Народното събрание навръх Международния ден за борба с корупцията, със сигурност няма нищо общо с борбата с корупцията. Но дали и това, което не случи, щеше да е българската Пета поправка?

Който е наясно що е то ВСС, да пропусне следващите два пасажа.

Висшият съдебен съвет, т.нар. правителство на съдебната власт, се състои от 25 членове. В него по право влизат правосъдният министър, двамата шефове на върховни съдилища и главният прокурор, 11 се избират от парламента, 11 от магистратите.

Какво му е толкова важното на този ВСС – че той назначава и уволнява, повишава и наказва всички съдии, прокурори и следователи. Иначе казано, в съдебната власт никой не може да навлезе и напредне в кариерата, без това да е гласувано от мнозинство в съвета. Но пък може да назадне или да бъде освободен. Или да не бъде…

И понеже този 25-членен формат не може да бъде променен изцяло от обикновено Народно събрание, от Реформаторския блок решиха да го разделят на две – съдийска и прокурорска колегия.

Една важна скоба: реформаторите имат пълната подкрепа на множество ключови съдии, но нямат никакво влияние в ръководството на прокуратурата. В момента във ВСС доминира мнозинство около главния прокурор, сформирано впрочем по време на първия управленски мандат на ГЕРБ („ти си го избра…”). Което обаче с нищо не помогна на Борисов, когато подаде оставка, напротив (Костинбродската афера и пр.) И ако сега Сотир Цацаров всяка сряда се явява в премиерския кабинет за седмична оперативка, като нищо в следващ момент Борисов (отново) ще трябва да се явява редовно в Съдебната палата…

Видно е и от разговорите на „каките” – всеки по върховете на съдебната власт лавира (лобира, оказва натиск) между интересите на началниците в другите власти и обратното.

Монтескьо по български…

Изходът от това нелицеприятно положение според реформаторите е следният. В отделената съдийска колегия мнозинството да са членове, избрани от съдиите. Тоест „лошата” политическа квота да не може да се налага.

Същевременно обаче другата част от същата тази политическа квота („добрата” част може би?!) да има мнозинство в прокурорската колегия, за да осъществява контрол над „безконтролната прокуратура”.

На мен лично ми се струва, че съдиите и прокурорите са еднакво безконтролни, по-точно еднакво контролирани. Разликата е само, че в държавното обвинение Главния, както многозначително го наричат в системата, се явява пряк началник на всички останали, а в съда не е точно така.

И понеже този „исторически компромис” в крайна сметка беше отхвърлен от парламента, Христо Иванов подаде оставка, а Радан Кънев мина в опозиция.

Но за това след малко.

Сега нека си представим, че беше станало тяхното. И примерно догодина Народното събрание избира нови членове на ВСС. Сещате се какво имам предвид, можете да си представите какви щяха да са…

И не визирам само това какво представлява текущата конфигурация в парламента, а въобще какъв е „материалът” там.

От тия хора почти никой няма навика поне да си закопчава горното копче на сакото, като излиза на трибуната!

Към три дузини депутати с най-разнообразно образование и професии, включително бивш ММА боец, се счетоха за достатъчно компетентни да предлагат изменения в основния закон на републиката!

Лидерът на най-голямата опозиционна партия БСП беше така „приповдигнат”, че почти напсува опонент от ГЕРБ: „Лазаров, точно ти ли ще ми ще ми суфлираш бе, бате, точно ти ли, яяя…” (Лазаров е Димитър Лазаров, председател на комисията за промени в конституцията.)

През това време Бойко риташе топка с „тигрите”…

И все пак жалко, че реформата на реформите на реформаторите не се осъществи. Защото можеше да се окаже, че и този филм за съдебната власт вече е гледан още преди 17-18 години… Много хора обаче не са го гледали, аз (31 г.) също. Но съм чел достатъчно за него, и то в архивите на медии, които сега се правят, че не са го гледали…

Нищо, за сметка на това ще се насладим на трагикомедията „Реформатори и опозиция, ама де-де”!

Сега малко и за новоизлюпените двама опозиционери. Тези момчета тръгнаха срещу кораво статукво, обаче и те не си поплюваха. Методите им включваха кажи-речи целия познат и в противниковия лагер арсенал. Който ще продължава да ги подкрепя, не бива да забравя това - ако не цялата история, поне предпоследните епизоди (заравяне на томахавките с Цацаров, призив да си изчисти името и пр.)

И видимо се наслаждаваха на тази игра, особено този, който сега уж се чуди как издържал една година. А другият, който е превърнал реформирането на съдебната власт в професия, пък натрупа безценен актив.

Всъщност двамата стигнаха много по-далеч, отколкото са си представяли. В началото на мандата те се надяваха да поразбунят кошера (заглеждали ли сте се в тавана на Съдебната палата), а го докараха до битка за меда.

Обаче апетитът, както знаем, идва с яденето.

Малко хронология. В одобрената от парламента стратегия за съдебна реформа, от която тръгна всичко, нямаше предвидени промени в конституцията. После беше публикуван един мащабен проект за промени в Закона за съдебната власт (с някои много спорни, но и множество много добри предложения), който обаче беше написан така, сякаш поправките в конституцията са факт. И най-сетне – всичко, за което настояваха, можеше да се предложи и с обикновени законови промени, за които няма нужда от 180 гласа. Обаче реформаторите тръгнаха към ремонт на конституцията, за да не може някое следващо мнозинство да върне лесно старото положение.

Хвърлиха всички чипове на масата и ги изгубиха.

Въпреки че им беше известно кой какви карти държи далеч преди 9 декември.

След като тази игра я загуби даже велик комбинатор като Костов в по-предния мандат, трябваше учениците мнооого да са надминали учителя, за да я спечелят.

Сега си имаме един освободен от задръжките критик, който обаче май ще го поразкарват по съдебните зали, за да не геройства много-много.

И един по-ярък отпреди кандидат-президент, който обаче няма партии зад гърба си.

6 въпроса и ще са паднали

„Шоуто на Слави” с нЕма такъв референдум

egoist.bg, 10 ноември 2015

Уважаеми зрители, спите ли? Имам предвид зрителите на "Шоуто на Слави". Явно спите, щом никой не обясни на водещия и неговите сценаристи, че тръгват да организират нЕма такъв референдум с 6 въпроса (виж ги най-долу в текста). 

Поне по 6 причини:

1. Референдум с шест въпроса, уважаеми сценаристи, е като да поканиш шест важни госта в едно предаване. Това, драги "Ку-ку бенд", е като да пуснеш шест албума в една година. "Жълта книжка"… 

2. Пряката демокрация, уважаеми господин Трифонов, не се практикува „за стърчането”. В стил „моят референдум е с най-много и най-важни въпроси”. Даже трите в предложението на президента Плевнелиев бяха доста разпиляни, а все пак бяха по една тема – избирателната система. Смяната на политическата система за жалост не е една тема. Виж, смяната на един политически лидер е…

3. Предреферендумен лозунг от slavishow.com: „Преди 26 години на 10 ноември сменихме политическата система. На 10 ноември тази година ще направим абсолютно същото.” Бил съм хлапе, но все пак знам, че на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП освободи другаря Тодор Живков от длъжността генерален секретар на партията. „Ще направим абсолютно същото” ли? Виж края на т. 2.

4. По системата „ръгай чушки в боба” (въпроси в референдума) няма да стане „шат на патката (политическата система) главата”, трябва(ше) да се мисли в цялост. Прост пример – смисълът на мажоритарния вот в два тура е избирателите в сравнително малък район да познават (или опознаят) кандидатите лично и така да вземат решението си. По-добре ли е за тази система депутатите да се намалят на 120?

5. И още Vox populi – да избираме полицейските шефове. Представете си само предизборен дебат между фуражки по БНТ… Защо ли ми се струва, че ако не беше късно, сега покрай записите на две съдийки в тази графа щяха да влязат и магистратите (което вероятно би било доста по-полезно впрочем). А защо не и други? Избори за кмета, даскала и попа! Задължително, мажоритарно и по електронен път!

6. И най-сетне - не може и шоуто в ефира, и… да не казвам. С такава квазиполитика (сори за думата) не става. Доказателства – колкото искаш, но да си припомним поне най-скорошните. Например как една „умна и красива” Ива (не в смисъл на протестърка, а на героиня от формата „Умна и красива”) стана „българка на гражданите” и после какви ги сътвори… И как подкрепяната от шоуто като кандидат за президент Меглена Кунева днес стои до лявото рамо на Бойко Борисов…

Прекъсваме за реклами на… закони, кодекси, конституция.

Уви, както рекламите са „кръвоносната система на телевизията” (любима реплика на водещия), така правните норми са кръвоносната система на демокрацията (друг е въпросът колко е затлачена).

Задължително, мажоритарно и електронно гласуване – това означава изцяло нов Изборен кодекс (поне една година съставяне, обсъждане и гласуване). Който ще бъде написан от същите тези омразни настоящи депутати. А дяволът е в детайлите – който не вярва да пита ЦИК или хората от "Арена Армеец".

Вот за шефовете на областните дирекции на МВР и на районните управления на полицията – това значи нов Закон за МВР (поне няколко месеца). И все същите шефове по високите етажи! Защото областните дирекции са важни, но не са ли по-важни главните дирекции (близко е до ума, нали): ГДБОП, "Национална полиция", "Гранична полиция"… Както и някои (не)обикновени дирекции: "Вътрешна сигурност", "Миграция", "Защита на финансовите интереси на ЕС" и др.

Един лев на глас държавна субсидия за партиите – това е просто смяна на едно число в Закона за политическите партии (една седмица, може и по-малко). Само че 120 депутати е промяна в конституцията (неизвестен период от време), плюс атакуване в Конституционния съд и всички други възможни (и невъзможни) процедурни хватки. А ако някога се стигне до Велико народно събрание, депутатите там ще са… 400!

А сега ми кажете дали референдумът на Слави е много по-добре обмислен от референдума, да речем, на Марешки.

Вторият даже предлага пълно премахване на субсидиите за партиите на 120-те депутати, които освен това да нямат имунитет. Плюс бонус - горивата да поевтинеят. Е, и едно въпросче, свързано с аптеките…

Ясно е, че става дума за някаква пародия, но някои неща са по-лесни за пародиране, сценаристите го знаят това най-добре.

Следва прогнозата за времето: скоро ще е зима и вънка ще вие вук. И в предстоящите три месеца трудно ще се събират подписи.

Политическата прогноза: над 400 хиляди подписа все пак ще бъдат събрани. Каузата е популярна, медийната трибуна е налице, а и шоуто е взело за партньор гражданската организация ДНЕС, която има структури и е доказала организационен потенциал.

Дали обаче това ще е No mercy за политическата система? Не и по този начин. Има вратички в самия закон за референдумите, през които шоумените могат да бъдат и сигурно ще бъдат пуснати по пързалката. Например - че въпрос не може да се предлага повторно определен период и др.

Изписал съм кофи мастило през последното десетилетие в борбата за въвеждане на пряка демокрация. Заради такива като мен сега "Шоуто на Слави" подава уведомление в Народното събрание, а не разнася кашони с подписи пред затворените врати на институциите като през 2009 г. (припомнете си го и този епизод). Обаче в последните години ми писна преди всеки следващ референдум да обяснявам кое в предложените въпроси не е ОК.

"Шоуто на Слави" е една от малкото организации извън големите партии, които наистина са способни да съберат подписката. Защо бе, хора, не внесохте само най-значимия въпрос - за мажоритарен вот в два тура?!

И какво ще стане, ако толкова много обществена пара отново отиде в свирката. Ясно е какво – това ще е краят на българската пряка демокрация, но show must go on, нали…

Въпросите:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Търговията се отлага

Европейският парламент отложи ключовото гласуване на препоръките си към Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Така преговорите между ЕС и САЩ за мащабното споразумение тръгнаха към фатално забавяне

сп. "ТЕМА", бр. 24 (703), 15-21 Юни 2015

Юнската сесия на Европейския парламент в Страсбург обещаваше да поднесе новина, която вълнува много повече хора, отколкото други  еврократски въпроси. Очакваше се ЕП да одобри препоръки към Европейската комисия за договарянето на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Това щеше да е първото ключово гласуване по темата, откакто евродепутатите дадоха преди две години мандат на еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом да води преговорите със САЩ по мащабното споразумение.

В края на май водещата в обсъждането Комисия по международна търговия на ЕП одобри с 28 гласа „за” и 13 „против” доклад с компромисни препоръки, резултат от

пазарлък между двете най-големи групи

- на Европейската народна партия и на социалистите и демократите. Но предварително беше ясно, че постигнатият консенсус е прекалено крехък. Трансатлантическото споразумението беше разгледано в още 14 комисии, две от които го отхвърлиха напълно, а поне други 4 изразиха остри критики и излязоха с предложения за сериозни корекции. Най-спорният момент очаквано се оказа т.нар. механизъм за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS). Опасенията са, че той ще позволи на корпорациите да заобиколят конвенционалните национални съдилища в случай на претенции, че интересите им са увредени. И да претендират за обезщетения за предполагаеми загуби в неподлежащи на никакъв демократичен контрол частни търговски трибунали.

Според записаната в доклада препоръка въпросният механизъм трябва да бъде договорен на основата на концепция, представена от комисар Малмстрьом в началото на май. Тя включва фрази като „демократични принципи и контрол”, „обществено назначени независими професионални съдии”, „механизъм за обжалване” и „в средносрочен план” създаване на Международен инвеститиционен съд. Тези формулировки устройваха и по-критично настроените депутати от принципно подкрепящата споразумението ЕНП. Но никак не задоволяваха по-радикалните представители на социалистите.

Сесията на ЕП тръгна с престорен ентусиазъм - гласувано беше предложение дебатите по ТПТИ да започнат час по-рано, за да има повече време за тях. Но в деня преди заветното обсъждане на 10 юни още никой не се наемаше да прогнозира какво ще се случи.

Вечерта на 9 юни са проведени финалните уточнения на позициите в отделните политически групи. Присъствали на заседанието на социалистите свидетелстват, че 

обсъждането е било, „меко казано, бурно” 

От ЕНП пък твърдяха, че най-спокойно са взели решение да подкрепят в пленарната зала договореното в комисията, но по всичко личи, че нещата не са били толкова прости.

Работата е там, че препоръките на ЕП за ТПТИ вървят по процедурата за приемане на резолюция. Която позволява предлагане на поправки във вече гласувания на етап комисия текст. И, както се разбра впоследствие, са направени купища такива. Включително и по най-спорния въпрос.

Ключовите предложения за промени са две. Едната е внесена от група разноцветни лявоориентирани депутати и предвижда вместо по концепцията „Малмстрьом” Еврокомисията да продължи преговорите, противопоставяйки се изобщо на въвеждането на специален механизъм за уреждане на споровете между инвеститор и държава.

Другата принадлежи на докладчика по препоръките и председател на Комисията по международна търговия Бернд Ланге (германски социалдемократ) и на шотландския лейбърист Дейвид Мартин, ветеран от борбата с АСТА. Те също предлагат следването на концепцията на еврокомисарката да отпадне. Но в малко по-мек вариант - да не се използват частни механизми за уреждане на спорове, а да се търси някакво друго „постоянно решение”, каквото намират  в Международен инвестиционен съд. Нещо, което е подкрепяно от Малмстрьом, но засега неофициално е отхвърляно от САЩ.

Според кулоарната мълва от ЕНП са били склонни да се съгласят на втория вариант, но в никакъв случай на първия.

Какви точно са били договорките и какво в крайна сметка щеше да бъде гласувано,  може само да се гадае. Защото председателят на Европарламента -  социалдемократът Мартин Шулц, отложи гласуването. Решение, несъмнено взето още след заседанието на неговата парламентарна група. Шулц 

използва процедурна хватка 

позовавайки се на текст от правилника на парламента, според който има право на отлагането при над 50 предложени поправки. Броят на 116-те проектоизменения обаче е бил известен поне седмица предварително.

По решение, подкрепено от ЕНП, бяха отложени и дебатите. То обаче мина изключително трудно при едва 401 гласували. „За” бяха 183, „против” - 181 (повечето отляво), а 37 се въздържаха. За нивото на процедурните игри говори и фактът, че други 349 евродепутати въобще не упражниха вота си, а при следващи гласувания по други въпроси броят на гласувалите не падаше под 650, достигайки в някои случаи до 703-ма.

Събитията поставиха в конфузно положение европейския политически елит. Социалдемократическите лидери на практика се оказаха бламирани от собствените си евродепутати. А десните от ЕНП също се озоваха в небрано лозе дни след като германският канцлер Ангела Меркел и американският президент Барак Обама си стиснаха ръцете по въпроса на срещата на Г-7.

Причините за зациклянето родиха няколко хипотези. Според едната резултатът от евентуално гласуване на доклада наистина е бил непредсказуем, което е принудило управляващите фактори в ЕС да го отложат, за да си спестят още по-голяма неприятност в случай на отрицателен вот. Друга версия гласи, че не е изключено да е имало и момент на политическа драматургия с цел да се покаже на САЩ колко трудно минават подобни решения и да им се подскаже, че трябва да бъдат по-отстъпчиви в преговорите. Според трета гласуването просто е отложено за по-спокоен политически момент, когато бдителността на противниците на „търговското НАТО” ще бъде приспана. Впрочем последната хипотеза звучи по-недостоверно от останалите, тъй като с всеки изминал ден въпросът с ТПТИ фокусира все по-голям интерес в цяла Европа и вече едва ли може да се промъкне през задния вход. В навечерието на гласуването Европейската гражданска инициатива за спиране на преговорите по споразумението отчете двумилионния участник в своята подписка. Към 11 юни броят на подписалите европейци беше 2 179 041,  като любопитното е, че малко повече от половината от тях са от Германия.

Какво следва оттук нататък?

В сегашното положение препоръките се връщат за ново разглеждане в ресорната комисия. Краят на процедурата се отлага най-рано за следващата сесия в Страсбург след месец. Всеобщото мнение в ЕП е, че по този начин преговорите за споразумението между ЕС и САЩ няма да приключат до края на годината, както беше предвидено. А през 2016 г. в Щатите започва президентската предизборна кампания...

Прозорци към задънена улица

Правителството обяви поредната колосална обществена поръчка за Windows и други продукти на „Майкрософт", без да потърси път към по-ниски разходи

сп. "ТЕМА", бр. 16 (695), 20-26 Април 2015

Управленските програми и управленските решения на българското правителство, известно е, са паралелни светове без особена връзка помежду си. В стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г., приета от Министерския съвет преди година, пише, че държавата трябва да пази технологичен неутралитет: „системите и решенията за електронно управление трябва да отговарят на утвърдени международни стандарти и да са максимално независими от конкретни операционни системи, платформи, технологии, софтуер и доставчици". Думите са копирани едно към едно от предишната електронна „петилетка", одобрена от МС през 2010 г. И са перифразирани от първата подобна стратегия от 2002 г.
Одитът на Сметната палата за елекронното управление, публикуван в края на 2013 г., разбира се, констатира точно обратното: „зависимости от конкретни операционни системи, платформи, софтуер и доставчици". Множественото число е използвано от политкоректност, ясно е, че става дума за една компания - „Майкрософт".
Дали има подходящи алтернативи с отворен код, вече едва ли си струва да се обсъжда. Дебати за преход на държавата към свободен софтуер бяха водени преди години достатъчно дълго и остро. И безрезултатно. Преминалите към базирани на Линукс системи правителствени структури по света все още не са особено много, а емблематичните европейски примери - германското външно министерство и администрацията на Мюнхен, останаха в миналото, след като тези институции се върнаха в лоното на „Майкрософт".
По-належащият въпрос е друг - какво от продуктите на компанията на Бил Гейтс да купува,

как и колко да плаща българското правителство

за тях.
Годишният доклад за състоянието на администрацията за 2013 г. (данните за 2014 г. още не са обобщени) сочи, че чиновниците разполагат с 99 хил. настолни компютъра (плюс 15 хил. лаптопа) и близо 96 хил. лицензи за Windows. Най-използваната версия на операционната система е 7 (близо 56 хил.), следвана от архаичната XP (близо 21 хил.). Актуалната Windows 8 използват само 7741 компютъра, а най-новата 8.1 е инсталирана на 11 214 машини. Числата от предишните доклади показват, че за година сравнително малка част от компютрите се сдобиват с по-модерен софтуер, въпреки че администрацията в общи линии разполага с подходящ за целта хардуер.
Всичко това е при положение, че само в последните 7-8 години са платени над 100 милиона лева за продуктите и услугите на компанията от Редмънд (по-точно на базираното й по данъчни съображения в Ирландия поделение за Европа, Близкия изток и Африка). А на 6 април Министерският съвет обяви нова обществена поръчка с прогнозна стойност 58 милиона лева без ДДС.
Историята на правителственото пазаруване на едро от „Майкрософт" е добре известна. Първият такъв договор е сключен през 2002 г. от покойния министър на държавната администрация Димитър Калчев, след това е допълван неколкократно с анекси, после е подновен от наследника му министър Николай Василев и е продължен от кабинета „Борисов-1".

Доставчикът неизменно е един

българската приватизирана държавна фирма ЦАПК „Прогрес", управлявана от бившия член на Висшия партиен съвет на БСП Пламен Матеев. Променя се само формалната процедура - първоначално е директен договор, последван от сключвани на тъмно допълнителни споразумения, после отново пряка покана към фирмата. Сетне първа обществена поръчка (след влизането в ЕС), спечелена с малко по-ниска цена срещу единствен конкурент, и втора обществена поръчка, спечелена (в консорциум) по точки въпреки най-високата предложена цена.
В новия търг е заложен единствен критерий за най-ниска оферта. Има и друга съществена новост - в тръжната документация ще се попълва и разбивка за единичната цена на всеки отделен компонент и така за първи път ще се види колко е предлаганата отстъпка. 
Навремето стойността на първите договори беше поверителна. После пък от обявените общи цени на поръчките по груби сметки софтуерът излизаше по-скъп, отколкото на дребно...
Моделът на продажби на „Майкрософт" е такъв - през оторизирани доставчици. ЦАПК „Прогрес", разбира се, е такъв от най-висок ранг: „златен сертифициран партньор" в почти всички ниши, „сребърен" в останалите, неколкократен „регионален партньор на годината" и т.н., и т.н.
Шефовете на софийския офис на „Майкрософт" пък обичайно впоследствие се изкачват високо в йерархията на корпорацията. Първият управител Теодор Милев стана и отговорник за публичния сектор в Югоизточна Европа, после беше привлечен в офиса за Централна и Източна Европа като началник на програмата на компанията, насочена към образователната сфера. Наследникът на Милев Огнян Киряков не продължи кариерата си в „Майкрософт". Следващият изпълнителен директор на българското представителство Георги Ранделов се издигна до мениджър за публичния сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа, отстъпвайки поста в София на настоящия началник Петър Иванов.
Други държави задоволяват нуждите си и решават проблемите си със софтуера по съвсем различни от нашенските начини.
Така например миналата година Великобритания договори директно с „Майкрософт" чрез специално създадена за такива цели институция (Crown Commercial Service) 12 месеца допълнителна поддръжка за държавните компютри, работещи все още с Windows XP - версията от 2001 г., която компанията спря да поддържа през април 2014 г. Контрактът се отнасяше за неуточнен, но огромен брой машини (няколкостотин хиляди), а беше на скромната стойност от 5.5 млн. паунда. Междувременно у нас въпреки големия брой държавни компютри със същия проблем имаше само предупреждение за възможните опасности от Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи".
Също преди година Китай (най-големият пазар, където държавата е най-големият купувач) наложи забраната за използване на Windows 8 в администрацията. Решението си имаше контекст - дойде на фона на повдигнатите в САЩ обвинения срещу петима китайски военни хакери за кражба на търговски тайни. Без да правим директни аналогии, но по това време България беше предплатила Windows 8, а остана за втора поредна година в американския Списък 301 на интелектуалните пирати като „държава под наблюдение".
Както е модерно днес, да погледнем и към най-близкия опит - румънския. Съседското правителство, както и нашето, е купувало през локален посредник - местен представител на "Фужицу Сименс". Това го разбрахме от... прокурорско съобщение. По данни на държавното обвинение

цената в Румъния е била изключително завишена

като от 54 млн. долара само за един от договорите 20 млн. са били комисиони за трета страна. По случая се води най-мащабното от всички антикорупционни дела - срещу 9 бивши министри от няколко кабинета за периода 2001-2013 г.
Българското правителство купува софтуер на "Майкрософт" в мащаб, достатъчен за получаване на най-високата отстъпка, която според официалните данни на «Майкрософт» е 45% за над 15 хил. единици. Същевременно броят на купените лицензи за Windows (96 хил.) не надхвърля броя на компютрите в държавата.
През 2007 г. България се ориентира към придобиване на лицензи за безсрочно ползване, вместо да плаща наем, както дотогава. Това, за което държавата плаща в последните години и възнамерява да продължи да плаща, е така наречената софтуерна осигуровка - една луксозна услуга, която за определен период дава право на ползване на най-новите версии, най-добро обслужване, ползване и на домашен компютър, прехвъляне върху нов служебен и др. В основата си тя е предназначена за предвидимо разпределение на разходите, което застрахова големите ползватели от непредвидени харчове и им осигурява максимален комфорт. Което, разбира се, е на съответната цена - в нашия случай 20 милиона лева без ДДС годишно. Освен това правителството си поръчва премуществено значително по-скъпите професионални версии на Windows и Office. Макар че от статистиката, посочена в началото, видяхме, че не бърза да прилага масово най-новите технологии. Последната поръчка - от 2012 г., беше критикувана за това, че на практика се купува все още неизлезлият тогава Windows 8. Но все пак беше купено нещо, което иначе струва доста. А какво да кажем за сегашната поръчка, с която държавата ще си осигури Windows 10, очакван това лято. При положение че „Майкрософт" вече анонсира безплатен ъпгрейд до новата версия през първата година... Да не говорим, че отделни ведомства, разполагащи със свободни пари, отделно купуват за милиони (РВД, БНР, НЗОК, „Български пощи") или плащат по други програми на корпорацията (МОН).
Едва ли ще е много пресилено да се каже, че България пазарува като мощна корпорация, която, казано понародному, не си знае парите. Само че нашият случай е друг - и да иска, правителството

не може да си направи сметката

В родната администрация всеки IT специалист гледа само собственото си ведомство, защото друго не му и влиза в задълженията. Планът колко софтуер да се поръча се съставя подобно на държавния бюджет - всяка администрация подава (раздута) заявка какви са нуждите й. В резултат се събират искания за крупно количество, струващо грамадна сума. Което се редуцира така, че да се събере в предварително определеното финансиране...
При такава система очевидно кабинетът няма как да изчисли дори приблизително колко ще му струва издръжката на електронните системи с легален софтуер по друга схема. Е, как тогава в Министерския съвет да не са горещи поддържници на варианта "да платим абонамента и да ни е мирна главата".
Видно е, че най-малко още един абонамент време (три години) ще я караме все така. Но все пак е притеснително, че този път няма никаква обществена, институционална или политическа реакция. В предишните години управляващите по един или друг начин се оказваха принудени да изложат някакви мотиви за решението си. Така че най-малкото (след дъжд качулка) да видим дали аргументите им са били състоятелни.
Димитър Калчев например твърдеше, че ако не се плати, няма да извадят България от пиратския списък. Да, извадиха ни, но години по-късно - след приемането в ЕС (според някои мнения включително по тази причина). Николай Василев беше обявил, че по негова информация Бил Гейтс лично е подписал само една фирма в България да продава. Но когато направи първия търг, се яви още един кандидат, а на следващите - по няколко. Негов договор мина и през прокурорска проверка, която не откри престъпление. Бойко Борисов пък беше атакуван по темата от Волен Сидеров и Петър Курумбашев и обеща при основателни възражения да отмени поръчката. От "Атака" се оставиха да бъдат убедени в необходимостта й (взаимоотношенията с ГЕРБ бяха други), а депутатът от БСП, както и при други подобни негови акции, бързо се отказа.
Всеки от тези случаи послужи, ако не за друго,

поне сделките да се обсъдят публично

да се поспори има ли алтернативи, да се хвърли светлина по въпроса.
А ето какво се случва сега. Кабинетът безшумно е платил последната вноска по изтичащия договор през декември, създал е работна група за написване на новата поръчка, предвидил е парите в бюджета. Развръзката би могла да включва например нов победител в търга. Което евентуално да се припише като заслуга, вместо да се изследва за уговорка. И така до 2018 г...

До Румъния и назад

България ще заимства наполовина антикорупционния модел на северната ни съседка

сп. "ТЕМА", бр. 14 (693), 6-12 април 2015

„Овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема“, казва бай Неделкович на Алеко в „До Чикаго и назад“. Нещо такова говореха с избирателите си от Реформаторския блок с допълнението, че българската корупция може да се сравнява само с румънската и за да я преборим, трябва да заимстваме съседския опит. Медиите подеха челния опит и до публиката достигна информацията, че на север от Дунав министрите в затвора вече могат да сформират цяло правителство. „До Букурещ и назад“ обаче се оказа 

не пътепис, а фейлетон 

Преди да представи подготвената от екипа й нова антикорупционна стратегия, вицепремиерът Меглена Кунева беше замислила да подгрее аудиторията с визита на ръководителя на румънската Национална агенция за интегритет Хория Джорджеску. За беля малко преди планираното посещение борецът срещу корупцията беше арестуван и подаде оставка...

Междувременно от върховете на съдебната власт дадоха знак, че румънският модел за борба с корупцията по високите етажи е нежелан. А премиерът направо призова да не се „подвеждаме“ по Румъния: „България го прави поне три пъти това упражнение. Колко министри бяха арестувани, колко бяха влачени, премиери дори. Спомняте си Софиянски. Вследствие на което се оказва, че всички са най-чисти.“ Но беше категоричен, че „трябва да гледаме какво е в Германия, какво е в Холандия, в тези държави с улегнала десетилетна демокрация, където действително върховенството на закона е безапелационно“.

И реформаторите започнаха да подготвят публиката за друга развръзка –реформа, която ще обхване само контрола над имотните декларации, проверката за конфликт на интереси и разкриването на лобизма. С такива функции е другата румънска антикорупционна институция (споменатата Национална агенция за интегритет), такива звена има в още много европейски държави. У нас (кой знае защо) тази ключова работа е разхвърляна между множество ведомства с ограничени правомощия.

Меглена Кунева, която месеци наред изтъкваше предимствата и постиженията на румънския модел, изведнъж започна да изтъква, че в Букурещ всъщност са взаимствали 

от балтийските страни

и от Полша. И послушно преповтори, че “не се придържаме към опита на Румъния и не правим copy/paste, следваме нашия опит, това е различна държава с различен опит”.

Правосъдният министър Христо Иванов, който до вчера лягаше и ставаше с резултатите на комшиите, внезапно обяви, че всъщност му било интересно да  коментираме техния модел, но въпросът бил да изработим собствен. Вече няма и помен от настояването му за ново звено, което да „обединява под едно силно лидерство прокурорски и разследващи функции, така че действията му да са координирани, дългосрочни и гарантирани срещу изтичане на информация и „смяна на вятъра”.

„Не съм съгласен с Борисов. Смятам, че институциите на Холандия и Германия не дават отговор на една тотално прогнила политическа и административна машина, която е пред очите ни – заяви Радан Кънев. - Какво ни различава от Румъния? Еднакво сме корумпирани. Еднаква ни е историята.“ Тъкмо да решим, че се очертава зрелищен парламентарен сблъсък, и лидерът на ДСБ направи уточнение. Още при договарянето на програмната декларация на кабинета реформаторите не се били преборили за вписване на антикорупционна прокуратура. Ами защо тогава вдигна толкова шум? Всички приказки за създаване на такова звено по румънски образец всъщност били с цел вниманието да се насочи към проблемите в българската прокуратура.

Ето какво в действителост пише в споменатия от Кънев документ: „подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта“. Специализирана прокуратура вече си имаме, но приоритетите й не са тези. Всъщност реформаторите решиха да маскират като реформи 

кадровите рокади 

в съдебната власт. Нещо, което сме го виждали и при правителството на Костов.

Новата стратегия по график трябваше да излезе на бял свят на 1 април. Но, за да се спасят от закачките за първоаприлските шеги, беше публикувана предишната вечер. А в НС темата първа постави... независимата депутатка Анна Баракова. В нейна дебютна изява от трибуната по време на парламентарния блицконтрол...

Документът е доста кратък (16 страници с едър шрифт) и що-годе конкретен, ограничено е до известна степен типичното за такива стратегии пустословие.

Още в началото се уточнява, че фокусът е върху реалистични мерки, а не върху такива, за които “може да бъдат изтъкнати основателни аргументи за конституционна промяна” (става дума за създаване на въпросната независима антикорупционна прокуратура). Доколко биха били основателни аргументите, е друг въпрос, но е съвсем вярно, че при съществуващата съпротива протакането може да се проточи твърде дълго. Докато предвиденото поредно специализирано междуведомствено звено между прокуратурата, ДАНС и МВР ще бъде създадено незабавно... 

Основната идея в стратегията е за формиране на антикорупционна институция, обединяваща комисията за конфликт на интереси, отделите в Сметната палата, които се занимават с имотните декларации на политиците и висшите чиновници плюс БОРКОР. Лошото е, че не е уточнено как точно да стане това, като е използвана общата формулировка “закриване и преобразуване”. Хубавото е, че е предвидено новата институция да има и липсващите на съществуващите 

нови правомощия 

– да сваля банкова и данъчна тайна, да препраща случаи директно към комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, да сезира прокуратурата.

Не е изяснена бъдещата роля на БОРКОР, а хвърлените там милиони може да се оправдаят многократно. В момента това е център към МС, на който е възложена само една задача - да изготвя становища по законопроектите на министрите. А БОРКОР има по-голям потенциал – това е единствената институция в държавата, способна да направи анализ във всяка една област, да открие корупционните вратички, лобистките разпоредби и схемите за източване и да предложи алтернативни решения. Затова би било добре центърът най-малкото да разнищва и депутатските законопроекти, а в НС да са длъжни поне да обсъждат препоръките.

В стратегията на Меглена Кунева, разбира се, има място и за самата нея. Вицепремиер ще бъде национален координатор на антикорупционните политики и ще ръководи тематичен междуведомствен съвет.

Сред другите идеи има някои, които трябва много добре да се обмислят – разглеждане на анонимните сигнали, награди за хората, подали сигнали, които са довели до ефективни присъди или санкции, ротация на служителите, работещи на рискови за корупция места.
Останалото е 

красиви пожелания 

(засилване на независимостта, капацитета и правомощията на инспекторатите, приемане на нова модерна наказателна политика, повишаване на професионалната квалификация и специализацията на разследващите органи и магистратите) и малко пиар (фонд за награждаване на разследващи журналисти).

За всичко това, естествено, са необходими устройствен закон за новата институция и промени във всички съответни действащи нормативни актове. Срокът е амбициозен – до средата на годината, за да може структурата да заработи в началото на 2016 г. Ако новото антикорупционно оръжие на държавата бъде агенция, МС ще назначи ръководството. Ако обаче е комисия, която се избира от парламента, всички кадрови пазарлъци от последните години ще ни се сторят като детска игра.

Реформатори на щат

СДС се разпростря във властта, колкото другите малки партии могат само да мечтаят. Постове получиха предимно шефове на местни сини структури, а най-големият работодател е председателят им - министър Божидар Лукарски

сп. "ТЕМА", бр. 10 (689), 09-15 Март 2015, temadaily.bg

 Деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители. Премахване на партийните и роднинските назначения.”

Из “Начала на обединение на Реформаторския блок”

“За 14 години в опозиция, 10 от които ДПС беше на власт, кьорав седесар на служба не е останал.” Репликата e на Радан Кънев, изпусната по време на една от безбройните разправии в парламента чия партийна метла е по-по-най-голяма. Използването на израза “седесар на служба” издава определен начин на мислене, който е доста далеч от програмните заявления на Реформаторския блок.

“ТЕМА” вече описа как партийно се кадрува в министерството на отбраната, оглавявано от лидера на БЗНС Николай Ненчев (виж карето). Още по-впечатляващо обаче е разпростирането във властта на СДС – партия с по-малко от 50 хил. привърженици. по данни от последното й (почти) самостоятелно участие на парламентарните избори през 2013 г. Сините разполагат с един министър и един заместник-министър, двама областни управители и трима заместник областни управители, както и с четирима народни представители, сред които един председател и един заместник-председател на парламентарни комисии. От цялото 15-членно ръководство на СДС само един-двама не са получили държавен или общински пост и работят изцяло в частния сектор (виж първата графика). Даже и да не броим тези, които са на изборни длъжности – кметове, общинари, депутати, в графата „на служба” пак остават повече от половината началници на “Раковски” 134. Като петима от тях са назначения в рамките на кабинета “Борисов 2”. И това е само на централно ниво.

Председателят на СДС Божидар Лукарски пренесе част от екипа си в министерството на икономиката. Заместник на министъра е заместникът му в партията Любен Петров, началник на кабинета му е главният секретар на сините Филип Кирев. Надолу по веригата до момента има още поне дузина партийни назначения.

“Направил съм преглед на това, което е назначавано като партийни кандидатури по време на кабинета “Орешарски”, и съотношението е 1:3”, обясни наскоро Лукарски и вероятно изчислението му е прецизно. Което с нищо не променя принципа в кадруването, който изглежда по същия добре познат от всички предишни правителства начин.

Когато се съставяше кабинетът, лидерът на СДС призна: “Бих бил министър на икономиката!” Заявката изглеждаше амбициозна по-скоро на фона на неговото CV, отколкото на важността на поста. Но който познава това министерство, знае отлично, че и без енергетиката и туризма то пак е пълно с апетитни властови хапки. МИ продължава да е собственик на дълъг списък от дружества, всяко от които има борд на директорите, надзорен съвет и т.н.,  и т.н. Като много от тези постове традиционно се използват за “партийни хранилки”.

Да вземем един класически пример – “Летище Стара Загора” ЕАД. За затвореното летище от години се чертаят планове за светло бъдеще, когато то ще се превърне в един от най-големите карго центрове на Европа. Обаче принципалът в лицето на икономическото министерство през последните години поставя в управата на дружеството все хора, които надали могат да помогнат за реализацията на тази идея. Министърът от кабинета “Орешарски” Драгомир Стойнев назначи в борда на директорите ветеринарния специалист Бойчо Биволарски и филолога Ваня Стоева – и двамата местни БСП апартчици. Божидар Лукарски постави на тяхно място Тончо Тонев, инженер със стаж в ДЗУ, и Димитър Чорбаджиев, съсобственик на семейна фирма за противопожарна техника. Тонев е в общинското и в областното ръководство на СДС, а Чорбаджиев е областен координатор на Движение „България на гражданите” (ДБГ)... На летището от близо десетилетие не е кацал самолет и през  последните години теренът му се използва за изложения на селскостопанска техника. Дружеството генерира скромни приходи, близо половината от които отиват за заплати включително на бордоваците. Наскоро министър Лукарски обяви, че в дружеството ще бъдат апортирани освободени от министерството на отбраната 2 хил. дка терени и след това ще бъде възобновено търсенето на инвеститори.

Икономическото министерство е крупен възложител на маркетингови и социологически проучвания. Въпреки че самото то притежава Институт по маркетинг-ЕАД, предназначен за “проучване на пазара и изследване на общественото мнение”. Но както повечето забравени от бога държавни фирми, и този институт се занимава най-вече с отдаване под наем на имотите си. Дейност скромна, но пък с видни началници. По решение на министър Лукарски това са Любомир Ковачев, бивш зам.-председател на СДС и на столичната организация на партията, Станислав Благоев, бивш син кмет на Панчарево, и Даниела Везиева, зам.-министър на икономиката и областен лидер на ДБГ-Русе. През последните години през този борд са минали и други популярни в различни от маркетинга дейности хора като Алекс Орешков от туристическия бранш, Златин Тепсиев от фенклуба на “Левски” и пр.

Икономистът Иван Арабаджиев е председател на СДС-Ловеч, дълги години е бил общинар в града и съвсем доскоро е бил в борда на общинските пазари. Но от миналия месец е на друго място и на ново поприще. Той е един от двамата новоназначени членове на съвета на директорите на “Сертификация” ЕАД. Тази фирма на икономическото министерство е приемник на Изпълнителната агенция “Сертификация и изпитване” и си има дългогодишен директор и опитен екип. В миналото надзорници са били служители на икономическото и на финансовото министерство. Сега в “Сертификация” са се сдобили с провинциален партийно оцветен борд - синият активист Арабаджиев от Ловеч плюс Рабие Кьосева, червен общински съветник от Смолян. Кьосева запазва поста, придобит благодарение на предишното правителство. Тя е председател на един от експертните съвети на БСП, но по младежката политика, майчинството и децата.

Има и седесари, които няма нужда да сменяват местожителството си заради новите си постове.
Бившият син кмет на Панагюрище Ясен Христов е новият управител на “Еко Медет” ЕООД, Панагюрище. Според местната информационна агенция pia-news доскоро Христов е бил уредник в Природонаучната сбирка към Историческия музей в Панагюрище, но в миналото имал стаж и като ръководител на “Еко Медет”.
Областният лидер на СДС-Габрово Антоан Згрипаров пък е назначен за управител на местната фирма на министерството на икономиката – „Плод-зеленчук“ ЕООД. Тя е правоприемник на регионалния „Булгарплод“ със скромен капитал и допреди няколко години е развивала дребна търговия. От доста време обаче единствената работа в „Плод-зеленчук“ е да се събират наеми от имотите, които все още притежава – терен, върху който е построена бензиностанция, няколко магазина и канцеларии. Така че новият управител няма как да се затрудни. Згрипаров е от Асеновград, завършил е НСА, има сребърен медал от световно първенство по борба свободен стил за юноши през 1986 г. През последните години развива туристически бизнес в Трявна.
Дали в изброените дотук случаи става дума за намиране на човек за работата или на работа за човека всеки може да прецени. Още по-интересно е обаче, когото става дума за приватизация и за това под чий контрол ще бъде извършена.

„Овча купел“ ЕООД е сред дружествата, които са включени в плана на Агенцията за приватизация за тази година. Фирмата попада там за пореден път и продажбата й се точи цяло десетилетие. Проблемът е, че дружеството е приемникът на имуществото на бившата АОНСУ и всички свързани с това казуси, натрупани по време на прехода. Преди година правителството извади 14 терена с неизяснен статут от капитала му с мотив улесняване на приватизацията. В „Овча купел“ ЕООД обаче остават още цели 36 имота. Новият управител е Димитър Гочев Иванов - бизнесмен с разнообразна дейност. Той е бивш председател на общинския съвет в Пирдоп от името на коалиция около СДС. През 2011 г. не успява да се класира за нов мандат като кандидат на Синята коалиция.

Друго дружество, което за пореден път е набелязано за раздържавяване, е казанлъшкият военен завод „Наука, изследвания, технологии, инженеринг“ – НИТИ ЕАД. Бордът му е обновен с подписа на зам.-министър Везиева. Назначени  са членът на НИС на СДС Юлиян Леков и бизнесменът Кънчо Папазов. Управител остава опитният оръжейник Делян Начев. Леков досега се е занимавал с обществено хранене - снабдявал е детски градини, учреждения и пр. По време на служебния кабинет “Близнашки” беше областен управител на мястото на свой съгражданин – небезизвестния Емил Иванов от Своге, бивш депутат от ДПС.
В първото правителство на ГЕРБ премиерът беше забранил участието на заместник-министри в бордове. Практика, докарвала космически доходи на някои членове на политически кабинети при тройната коалиция. Сега забраната явно вече не важи, защото заместникът на Лукарски Любен Петров е в борда на “Национална компания Индустриални зони” – дружеството, с което икономическите министри вечно опитват да примамват инвеститори. Под шапката на тази компания е и “София Тех Парк”.
Най-много седесари са струпани във фирмата БАЕЗ ЕАД. Това е Българската агенция за експортно застраховане – последното държавно застрахователно дружество. Принципалът (министърът) е назначил там Венцислав Личев (председател на СДС-Пещера), Анелия Любенова-Мандалска (председател на СДС-Кюстендил) и Ралица Иванова (редови член на СДС-Плевен). И тримата са членове на одитния комитет на БАЕЗ. Такива комитети са задължителни за предприятията от публичен интерес, функциите им са да дават препоръки в избора на независим одитор, да наблюдават процесите по финансово отчитане, ефективността на системите за вътрешен контрол и за управление на рисковете и др. Ролята на комитета е да защитава не само фирмения, а и обществения интерес. Числеността му се определя от едноличния собственик на капитала на дружеството. Ако е съставен от трима съпартийци, изглежда смущаващо, нали?
“За 14 г. Реформаторският блок и нашите хора се научиха, че властта и политиката не е уволнение и назначение, властта и политиката е решение и отговорност.” Това е друга част от изказването на Радан Кънев в дебатите за партийното кадруване...

Божидар Лукарски:
Смяната на кадри е спекулативно преекспонирана

Процесът на смяна на кадри е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%. В правителството на Орешарски са били доста по-драстични, около 70%. В тази връзка ви напомням, че голяма част тези кадрови промени са направени в последния момент и са били подчертано партийни. Нормално е да бъдат преразгледани тези постове. Хората, които си вършат добре работата, независимо от тяхната партийна принадлежност, запазват постовете си. Но там, където съм преценил, че има разминаване между очакванията ми и показаните резултатите, съм направил нужните промени и те нямат политически характер, нито пък определен принципен подбор.

В конкретно цитираните от вас фирми промените са направени с оглед подобряване на мениджмънта, стабилизиране и успешно развитие на съответните дружества. В тези случаи сме преценявали обстойно качествата на отделните кандидатури, в т.ч. професионален опит и познания, способности за поемане на отговорност и за работа в екип, изложени идеи и предложения за подобряване на резултатите на отделните фирми.

Антоан Згрипаров, областен лидер на СДС-Габрово, назначен за управител на местната фирма на Министерството на икономиката „Плод-зеленчук“ ЕООД:

Министърът ме помоли, мога да се справя

Господин Згрипаров, каква дейност развива фирмата, на която сте назначен за управител? 
- От един месец съм управител. За момента нямаме търговска дейност, отдаваме под наем магазините, които са останали в дружеството. 
И един терен? 
- Да, на който е изградена бензиностанция, това е 20-годишна концесия. 
Какви са плановете ви за бъдещето на дружеството? 
- Нямам никаква идея какво ще се случва, това е въпрос към министъра и към министерството. Два неуспешни опита за приватизация има досега, доколкото знам. Водят се дела, докъде са стигнали и защо не се е случила приватизацията, не мога да кажа. 
Кой ви покани за управител? 
- Министърът, разбира се, той ме е назначил. Дружеството е 100% собственост на държавата и принципал е министерството. 
Вие развивате туристически частен бизнес, защо приехте този държавен пост? 
- Помоли ме министърът да поема поста. Мисля, че мога да се справя, и така...

Земеделци на хранилка в Министерството на отбраната

 

Подобно на икономическия министър Лукарски колегата му от отбраната Николай Ненчев също разкрива работни места за съпартийци в своя ресор. В бр. 7 на сп. „ТЕМА“ през февруари съобщихме за поредица назначения на активисти на БЗНС, чийто лидер е Ненчев, в търговското дружество „Снабдяване и търговия“ на МО.

За управител на фирмата е назначена Росица Русева - землячка на министъра от Ямбол, която на последните два избора е кандидатствала за депутат от листите на БЗНС и на Реформаторския блок. Нейна заместничка става Галина Димитрова, секретар на земеделската организация в Перник. Начело на административния отдел пък застава Даниела Таринска-Хаджикова - член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, заместник-председател на софийския предизборен щаб на блока, бивш член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Експертния съвет на съюза.

Друга землячка на Ненчев - Жени Петрова  от родното му село Кукорево, става директор на регионалната складова база на „Снабдяване и търговия“ в Ямбол. Базата в Пловдив е поверена на петия в местната листа на РБ от квотата на БЗНС Паско Славов. Той продължава партийните назначения надолу, като слага за материално отговорно лице в обекта Иван Вършилов, кандидатствал за народен представител и за общински съветник от БЗНС в община „Родопи“.

Назначенията са предшествани от мащабни съкращения на дългогодишни служители - само в базата в Пловдив са освободени 7 от общо 8 души персонал. Потърпевши от чистката споделиха, че са получили заповедите си за освобождаване в кабинета на „Личен състав“ от жена, която доскоро са познавали като чистачка на дружеството.

Предмет на дейност на „Снабдяване и търговия-МО” е продажба на ненужните за армията оръжия и боеприпаси. Според източници на „ТЕМА“ в дружеството предстоят нови трусове, тъй като управителката Русева не е получила изискващият се за длъжността й допуск до класифицирана информация.
Но и да изпуснат тази “капия”, земеделците вече са хванали друга. Александър Христов от Постоянното присъствие на БЗНС е в борда на прословутите с перманентното си източване “Напоителни системи”...

ДСБ кадрува мощно, но безшумно

ДСБ със своите петима депутати получи двама областни управители и четирима заместници. Титулярите са Димитър Сяров в Сливен, член на националното ръководство на партията, и Момчил Станков във Видин, областен лидер на партията.

Заместниците са Добромир Валачев в Габрово, областен председател на ДСБ, Зарко Маринов в Смолян, общински и областен лидер на местната структура, Милена Рангелова в Хасково, шеф на ДСБ-Симеоновград, и Цветомир Петров във Варна, председател на клуб “Млади демократи”.
Д-р Петър Москов взе кадър на ДСБ само за парламентарен секретар в екипа си в здравното министерство. Но вятърът на политическата промяна се усеща все повече в системата. Последната новина е за смяната на борда на пловдивската болница “Свети Георги”. За нов директор е спряган ексдепутатът и бивш член на ръководството на ДСБ д-р Васил Паница. В борда на кюстендилската болница се очаква да влезе Иван Пипонов, шеф на местната структура на ДСБ. Наскоро в борда на Александровска болница се е върнал бившият й началник д-р Атанас Кундурджиев, който е и бивш шеф на ДСБ-София. Новият началник на спешната помощ в Перник е д-р Валери Симеонов, едновремешен СДС активист и съпруг на местната председателка на ДСБ д-р Мария Маринова. Тя е общински съветник от “Демократи за Перник”, а синът й д-р Адриан Симеонов е зам.-кмет с ресор „Здравеопазване, социални дейности и сигурност“...
В добавка – лидерът на ДСБ-Бургас д-р Георги Митев е новият началник на областната дирекция на Агенцията по безопасност на храните.
Утешителните награди са под формата “нещатен сътрудник” на депутат. Печелившите са Борис Гюров, зам.-председател на ДСБ, Цецка Бачкова и Любомир Георгиев от ръководството на ДСБ-София, Любомир Арнаудов, председател на ДСБ в столичния район “Изгрев”, Стоян Танев, председател на ДСБ-“Красна поляна”, Константин Гърневски, ДСБ-“Сердика”, Бонка Василева, ДСБ-Банкя, Стоил Яков, шеф на ДСБ-Петрич.
Влизайки в парламента, депутати от ДСБ освободиха и места в столичния общински съвет. Едно от тях зае Марта Георгиева, известна като “окупаторката” на Паметника на съветската армия, чиито заслуги бяха наградени с титлата “зам.-председател на ДСБ”.
Представител на Народната партия “Свобода и достойнство” в парламента е само лидерът й Корман Исмаилов. В изпълнителната власт на централно ниво нейни кадри са зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, началничката на кабинета на образователния министър Мюйессер Солак и областният управител на София Веселин Пенев, всичките членове на ръководството на НПСД.

ДБГ е с най-много зам.-областни управители

 

Движение „България на гражданите” (ДБГ) изглежда онеправдано в Реформаторския блок – без министерство и без областен управител. Само че партията на Меглена Кунева наваксва по други начини. Лидерката е вицепремиер, а липсата на конкретно министерство се компенсира от назначения във ведомството на Божидар Лукарски.

Освен това ДБГ има най-много депутати от всички партии в РБ – 7. В 13-членното ръководство на партията почти не остана човек без пост. Петима са в парламента, Тома Биков е медиен съветник на премиера и на вицепремиера Румяна Бъчварова, Людмил Веселинов е в борда на директорите на НДК. Стамен Янев, когото от движението готвеха за областен управител на София, стана директор на Българската агенция за инвестиции.

От ДБГ си издействаха и най-много заместник областни управители. Такива назначения получиха местните лидери на партията Анна Бистричка (Благоевград), Йордан Йорданов (Добрич), Силвия Велкова (Кюстендил), Драгомир Кавалски (Ловеч) и Диана Динкова (Ямбол).

Активно бездействие

Българските евродепутати, които са на дъното на класациите по реални дейности, са първенци по показни активности

сп. "ТЕМА", бр. 5 (684), 02-08 Февруари 2015, temadaily.bg

България е на едно от челните места по новоизбрани евродепутати (10 от 17) и е първа по най-ниска средна възраст на своите представители в Европарламента (44 г.). Новобранците в Брюксел и Страсбург не попадат в небрано лозе. За тях се организират специални обучителни семинари по процедурните въпроси и им се оказва любезно съдействие по битовите проблеми.
Всеки член на ЕП има известни ограничения, свързани най-вече с групата, към която принадлежи. На първо място той трябва да гласува стриктно със съпартийците си. А шансът да получи отговорна роля зависи не само от компетентността му, а и от властовите позиции на неговата политическа сила. Извън тези условности обаче има безкрайно широко поле за изява, което зависи изцяло от качествата на евродепутата и неговия екип.
Половин година след началото на новия мандат някои нови български членове на ЕП вече плуват в свои води. Докато други, оказа се, са на дъното на класациите по активност. Специализираният сайт MEPRanking.eu класира лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев на 730-о място. Председателят на “България без цензура” Николай Бареков, който е в бюрото на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), пък се оказа на 749-о място от всички 751 евродепутати. Двамата имат само по едно изказване в пленарната зала (Станишев – в подкрепа избора на комисията “Юнкер”, Бареков – за отпускането на европейска помощ за справяне с наводненията в България) и нито една друга официална изява. Председателят на ББЦ е по-назад, защото освен това е участвал само в 21.95% от гласуванията, а бившият лидер на БСП – в 61.26%.
Тежестта на този показател на пръв поглед изглежда като проблем в класацията. Така например предпоследният в нея – ирландецът Браян Краули от групата на консерваторите, е задал цели 10 въпроса, но не е участвал в нито едно гласуване. Само че MEPRanking.eu предлага и друг тип, “претеглено” класиране, според което двамата български евродепутати отново са сред 15-те най-пасивни.
Станишев предпочете да не коментира, но Бареков побърза да атакува класацията и даже съзря персонална атака срещу себе си. Лидерът на ББЦ с право посочи, че MEPRanking е с анонимна собственост. Наистина, най-авторитетните европейски издания не я цитират. Но не защото е “тотално непредставителен източник”, както твърди Бареков. А защото регистрираният в Барселона сайт представя Каталуния като отделна държава със собствени 9 евродепутати... Множество национални медии обаче разпространяват данните от класацията, всяка вадейки информацията за представителите на своите държави, точно както у нас.
Числата са абсолютно точни, същите са и в авторитетния VoteWatch.eu – портал, зад който стои екип от професионалисти, финансирани от НПО. Разликата е, че MEPRanking използва коефициенти, които позволяват съставянето на класация. Докато VoteWatch класира евродепутатите само по отделните показатели, а иначе любезно ги изписва по азбучен ред...
Тук не става дума за сравнение на българите в ЕП с първенците в класацията с техните стотици изказвания, въпроси и поправки, от които би се респектирала даже и Мая Манолова. В интерес на истината всички партийни лидери не са сред отличниците. Председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер е 689-и, лидерът на социалистите в ЕП Джани Питела е 609-и, шефът на консерваторите Саид Камал е 596-и.
Въпросът е, че българските антирекордьори по дейности са същевременно и “отличници” по отчитане показни активности. Всеки преценява сам колко информация да обяви за това, което прави в Брюксел и Страсбург. Най-напред в класацията е Искра Михайлова от ДПС, но тя е и най-обрана в медийните изяви. Втора е Мария Габриел от ГЕРБ, която публикува в интернет цялото си евродепутатско ежедневие.
Станишев и Бареков обаче са несравними. Ако човек се информира само от съобщенията, разпространявани от сътрудниците на бившия лидер на БСП, ще остане с впечатление, че той е нещо като Юнкер в сянка – постоянно зает с важни разговори с най-високопоставени фигури, от които произтичат съдбовни решения. Ако някой хваща вяра на бомбастичните пресрилийзи на лидера на ББЦ, също би могъл да го сметне за важна клечка в ЕП. Сверяването на информациите с български произход с чуждестранни източници обаче никак не потвърждава тези представи. 
“Щастлив съм да споделя с вас още една победа на европейските социалисти – новите правила за прилагане на Пакта за стабилност и растеж, според които вноските на държавите членки към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), създаден в изпълнение на Инвестиционния план “Юнкер“, няма да бъдат отчитани като дефицит за бюджетите им - съобщи наскоро Сергей Станишев. - Днес на срещата ми с комисаря по икономика, финанси и данъчна политика Пиер Московици в Страсбург го поздравих за постигнатата по-голяма гъвкавост в Пакта, за която ПЕС призова.” Звучи като важна среща, на която са обсъдени решения за милиарди евро, нали. Събеседникът на лидера на ПЕС обаче явно не й е придал никакво значение. Защото комисар Московици, който също е социалист, не е публикувал нито съобщение в своя сайт, нито снимка във Фейсбук, нито даже 140 знака в Туитър по въпроса. А в дневния си график е вписал съвсем други срещи.
“Днес се срещнах с комисаря по транспорт Виолета Булц и получих потвърждение от нея, че транспортният коридор „Дунав“ е сред приоритетите на ЕК, тъй като има голям потенциал за развитие – съобщава на следващия ден Станишев. - Убедих се, че въпреки че сме от различни политически семейства, с комисаря Булц имаме сходна визия за развитието на сектора и ще работим в тясно сътрудничество през настоящия мандат.” В какво от своя страна се е убедила Булц, която е либерал от Словения, не се знае. Защото тя също не е публикувала абсолютно никаква информация за въпросния разговор.
Стилът на Николай Бареков като евродепутат се очерта още в първите дни. Той не пропускаше да се окичи с титлата зам.-председател на консерваторите в Европарламента. В момента, в който се превърна в редови член на многолюдното ръководство, му се наложи да обясни, че всъщност е бил ротационен зам.-шеф за три месеца. И стана ясно, че постът се дава по азбучен ред и се полага на всеки партиен лидер в малката група на ЕКР. Което в никакъв случай не обезсърчи Бареков. Тези дни той се похвали, че е препитал Кристалина Георгиева “как ЕК ще помогне на най-бедните държави в Европейския съюз България и Гърция”. “Вашият коментар за това как ще преборим бедността и безработицата при младите хора в тези държави на фона на бюджетните икономии, които налага самата Европейска комисия, и сериозните рестрикции, които се оказват върху тези правителства”, самоцитира се авторитетно лидерът на ББЦ. Българският еврокомисар отговорила кратко, но дали е цитирана точно, не е ясно. Тъй като Георгиева е пуснала снимка от участието си във въпросното редовно заседание на евродепутатите от ЕКР и нищо повече. Бареков обаче чинно се е подредил за протоколна снимка до комисарката, която навремето наричаше каква ли не и на която искаше оставката...