сп. "ТЕМА", бр. 16 (645), 21-27 Април 2014, temadaily.bg
Какви са типичните избиратели на най-големите партии? Възможно най-точния отговор дават социологическите проучвания в изборния ден – екзитполовете. Освен резултатите от гласуването в тях се събират демографски, социални и политически данни, които очертават характерните профили на симпатизантите.
Млада или на средна възраст гражданка, завършила само гимназия – това е типичният фен на ГЕРБ според данните на „Галъп“ от парламентарния вот миналата година. За Бойко Борисов бюлетина са пуснали най-вече жени (56.1%) от областен град (41.2%), на възраст от 26 до 45 г. (38.8%), със средно образование (53.4%).
Непретенциозните млади дами харесват предимно ГЕРБ,
но техните майки остават верни на БСП
Жена (57.4%) от областен град (33.8%), също със средно образование (45.6%), но над 65-годишна (34.4%) – това е основната част от електората на социалистите.Единствената голяма партия с влияние предимно в малките населени места е ДПС. Типичният избирател на движението е мъж (52.5%), 26-45-годишен (38.2%), със средно образование (43.2%), живеещ на село (76.2%).
Най-изчистеният електорален профил на 12 май 2013 г. обаче е бил този на Движение „България на гражданите“ (ДБГ). Меглена Кунева са харесвали млади (46.5%) жени (68.5%) с висше образование (57.6%) от големите градове (44.1%). Типичният атакист също е лесно разпознаваем за социолозите: мъж (60.9%) със средно образование (61.2%), най-често млад (38.2%), от областен град (42.1%).
Екзитполът на “Алфа Рисърч” от миналата година пък показва социално-демографската картина, преизчислена сред всички упражнили правото си на глас. От проучването става ясно, че почти всяка трета жена (31.3%) и всеки трети младеж до 30 г. (31%) са гласували за ГЕРБ. БСП са предпочели близо половината над 60-годишни (44%). ДПС държи към една трета от целия вот в селата (29%), ГЕРБ – 36% от големите градове и 32% от столицата.
От “Галъп” деликатно са пропуснали тази част от анализа, но в свое проучване от “Алфа Рисърч” са посочили каква е причината за дамския профил на социалистическата партия – по-ранната смъртност при мъжете... Изследването на агенцията от 2013-а показва, че колкото по-възрастен е избирателят, толкова по-малък е шансът да подкрепи някоя от партиите извън челната петица (ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака“, ДБГ). При до 30-годишните това са били 28%, до 60-годишните – 24%, над 60-годишните – едва 14%. Същото се отнася и за местоживеенето –
столичани са гласували най-шарено, в селата – най-стандартно
30% от избирателите в София миналата година не са подкрепили нито една от петте формации с най-висок резултат, в областните градове това са 22%, в малките градове – 25%, в селата – 17%.„Алфа Рисърч“ са проучили и електоралната лоялност. Резултатите едва ли представляват изненада за някого - най-твърдият електорат е червеният, а най-разочарованият – синият. 89% от избирателите на БСП миналата година са гласували за социалистите и на предишния парламентарен вот през 2009 г.
При ДПС този процент е 86, при ГЕРБ – 70, при “Атака” – 73. Разтурената вече Синя коалиция пък постави антирекорд, отблъсквайки цели 14% от своите гласоподаватели в посока основния си конкурент ГЕРБ, други 7% не къде да е, а към БСП, а останалите три четвърти останаха непредставени в 42-рото Народно събрание.
На този фон подробните портрети на избирателите на големите партии, които „Алфа Рисърч“ публикува между европейския и парламентарния вот през 2009 г., продължават да звучат напълно актуално.
Оформилият се вече по това време твърд електорат на ГЕРБ изглежда така - „те са представители предимно на средното поколение между 40 и 50 години, живеят в София и по-големите градски центрове, притежават средно или по-високо образование, работят, но заемат предимно изпълнителски позиции и имат средни доходи“. Периферията обаче е съставена от избиратели с по-различен профил - „на възраст под 40 години, жител на по-малък град, учащ, упражняващ ръчен труд или безработен“. Социолозите уточняват, че тези хора се влияят от ситуативни фактори, лесно променят предпочитанията си и решават за кого да пуснат бюлетина в последния момент. Което обяснява голяма част от причините за начина, по който протече управленският мандат на ГЕРБ...
Профилът на БСП избирателя отпреди 4 години пък е ценен, показвайки как тенденциите там се задълбочават. Днес в изследванията е аксиома, че електоратът на социалистите е предимно пенсионерски, но тогава е така. „В рамките само на един мандат социалистите успяха да загубят дълго и трудно привличаната подкрепа на по-младите икономически активни поколения“, отбелязват от „Алфа Рисърч“ ефекта от участието на партията в тройната коалиция. Точно на тези симпатизанти – „млади поколения от градските центрове, образовани, със сравнително добър социален и материален статус“ – БСП дължи последната си изборна победа, датираща вече отпреди 9 години...
Типичният фен на Волен Сидеров през 2009 г. също не се различава съществено от днешния - „преимуществено това са хора със средно (или по-ниско) образование, жители на малки населени места и областни градове, от два специфични възрастови диапазона: или под 30, или над 50 години“. По-младите одобряват патриотичната и националистическа риторика, защото нагласата им е твърдо „против съобразяването с религията, традициите и мненията на различния“. По-възрастните пък харесват говоренето за корупция и несправедлива приватизация, за разпад в икономиката и спад в потенциала на страната.
Екзитполът на „Сова Харис“ от 2009 г. затвърждава представата за характерните черти на основните групи избиратели с данни за трудовия им статус. Изследването сочи, че
само сред десните болшинството
избиратели работят на пълна заетост
57.4% при ГЕРБ и 58.7% при тогавашната Синя коалиция. За ДПС този дял също е най-голям (31%), но почти толкова са и безработните (27.3%). За БСП са гласували най-вече пенсионери (54.1%), но и трудещите се все пак не са малко (32.9%). “Атака” са подкрепили 43.7% работници и 31.3% пенсионери.Реформаторският блок, “България без цензура” и АБВ ще се явяват за първи път на избори, така че точни данни за техните гласоподаватели ще има след 25 май.
По данни на “Алфа Рисърч” Николай Бареков харесват хора основно от по-малките населени места и някои областни градове, предимно мъже, на възраст 18-30 г. и 50-60 г., с ниско образование и социален статус. Реформаторите възнамеряват да подкрепят “традиционни десни и центристки избиратели”, чието сплотяване обаче е проблематично. Феновете на АБВ идват “основно от периферията на БСП и от центристки формации”.
В ЕС гласуват образованите и активни възрастни
Портретът на българския избирател доста се различава от обобщения образ на гласоподавателя в ЕС. Това личи от данните в проучване на Евробарометър на предишния вот за Европарламент през 2009 г., направено сред 26 830 граждани от всички 27 (тогава) членки на Евросъюза.
Средната избирателна активност преди 5 години беше 43%. Най-голям интерес е имало сред хората на възраст 55+ (50%), но приликите свършват дотук. До урните са отишли по-голямата част от хората с висше образование (51.9%), а от тези със средно - 39.9%, с основно - 42.6%. Почти половината пенсионери са гласували (49%), но най-висок е делът при самостоятелно заетите и управителите - съответно 51.2% и 53.5%. Безработните в ЕС са били най-слабо заинтересувани от европейските избори - едва 28% от тях са участвали. Над половината от определящите социалното си положение като високо са гласували, а само една трета от хората с най-ниски възможности са упражнили правото си на глас.
Вотът е поравно разпределен между големите и малките градове и селата. Половината граждани на ЕС винаги гласуват за една и съща формация, още една пета взимат решението месеци преди вота. Сред тези, които са направили избор в седмицата преди гласуването, най-висок е делът на студентите (18% от всички студенти), а сред тези, които са решили в изборния ден, най-много са безработните (12% от всички безработни).
22% от негласуващите (общо 57%) са обявили пред анкетьорите, че не гласуват никога. А още 32% са декларирали, че са се отказали непосредствено преди изборите.
