За пръв път президент взима страна в постоянните лобистки сблъсъци в здравния сектор на територията на парламента
В здравния сектор интересите са като скачени съдове – един винаги е за сметка на друг. Политиците обаче все опитват да представят своите позиции като такива, които са от полза само и единствено на пациента, а не на определени бизнес играчи. Поради което в парламента постоянно се водят лобистки битки, маскирани като борба за обществения интерес.
Емблематичен беше сблъсъкът „за“ и „против“ големите вериги аптеки, „издигнат“ в депутатските речи до защита на „пазарната икономика“ и на „етичния модел“. По същия начин спорът между лобитата „за“ и „против“ въвеждането на частните фондове на пазара на задължителните здравни вноски се представя съответно като борба срещу вредния държавен монополист НЗОК и срещу приватизацията на здравеопазването.
Особено остра е тази конфронтация в лекарствата – бизнес за милиард и половина лева годишно (по цени на производител). Законът, регламентиращ тази търговия (за лекарствените продукти в хуманната медицина), се ремонтира най-малко веднъж годишно. Последната редакция датира от януари и засяга т.нар. паралелен износ – медикаменти, внесени в България, които се препродават по-скъпо в страни от ЕС.
Скандалите с високи цени на лекарства отпреди две години, които принудиха ГЕРБ да смени трети здравен министър, тласнаха законодателството към крайности. България на практика въведе най-ниските стойности в Евросъюза, без да има особено голям оборот. Ефектите от тази мярка са два. Първият е, че за 2012 и 2013 г. около 400 медикамента изчезнаха от мрежата. А вторият, както се оказва, е разцвет на въпросния паралелен износ. Който от своя страна води до дефицит на някои лекарства в мрежата. Оказва се, че на иначе свръхрегулирания лекарствен пазар това е търговия, за което никоя държавна институция не събира информация.
Бяло петно или по-скоро черна дупка
Единствените данни по темата са от оценка на анализаторската компания IMS, според която бизнесът е в размер на 85 млн. за 2012-а, но в бранша се говори за няколко пъти по-голяма сума. Най-лошото е, че не става дума за какви да е медикаменти, а за скъпи и животоподдържащи препарати като например за онкозаболявания, инсулин и др. А сред методите на тази търговия е и обикалянето с бусове на аптеки за изкупуване на наличните количества от името на мними пациенти.Това е поводът шефката на здравната комисия Нигяр Джафер (ДПС) и заместникът й Емил Райнов (БСП) да внесат законодателни промени, регламентиращи този вид износ на лекарства. Според тяхно проучване подобни мерки са взели още няколко европейски държави със сходни проблеми. С поправките се въвежда уведомителен режим с 30-дневна възможност за забрана на износ за медикаменти от позитивния лекарствен списък. По-просто казано, всеки дистрибутор вече ще е длъжен да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), ако изнася препарати, които се изписват с рецепта. ИАЛ в рамките на месец ще проверява наличностите в страната и ще има право да наложи забрана. Липсата на такава след изтичане на срока ще се счита за мълчаливо съгласие. Нарушителите ще плащат между 50 000 и 200 000 лв. глоба.
В дебатите по промените в закона
моментално се очертаха две лобита
Едното заяви открито позицията си от името на своята съсловна организация. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (производителите на оригинални лекарства) подкрепи новата регулация, защото паралелният износ подбива цените на тези компании в други държави. Отделно този тип търговия пречи на вносителите да изпълнят коректно ангажиментите, които са поели към българската здравна система. „Всяка година медикаменти за стотици милиони се внасят в България и би трябвало да стигнат до българския пациент, но това не се случва, напускат страната и се реализират в други държави от ЕС, тъй като цените на производител в България са много по-ниски”, обясни директорът на асоциацията Деян Денев.Противниковото лоби обаче няма официално лице. Което е напълно обяснимо, предвид характера на неговата дейност, която е изцяло в периметъра на търговската тайна. Интересите на тези играчи брани организация на име Асоциация за развитие на паралелната търговия. Това сдружение обаче не съществува в правния мир. За негов директор се представя Лора Начкова. 29-годишната дама допреди няколко години е притежавала фирмата “Истейт солюшънс” ЕООД. През 2008 г. компанията става собственост на Васил Ковачев и се прекръства на “Ковачев и партньори”, като Начкова остава управител. До 2007 г. Ковачев е изпълнителен директор на веригата аптеки “Санита”, която на следващата годива стана част от близкия до “Софарма” аптечен конгломерат “ЕС СИ ЕС Франчайз”.
Мотивите на Лора Начкова срещу паралелния износ на лекарства гласят, че търговците ще загубят веднага пазарите си, защото “никой няма да ни чака един месец”. Нямало и доказателства, че износът е виновен за липсата на медикаменти на българския пазар. От мнимата асоциация се позовават на статистика за целия ЕС, според която паралелната търговия е едва 5%. Но не посочват размера й у нас...
Кои са играчите в този бизнес
ще стане ясно само ако поправките влязат в сила. Тогава лекарствената агенция ще публикува данни за паралелния износ на интернет страницата си. Възможно е определени търговци, известни с агресивните си и некоректни практики, да се притесняват не само от спънката, а и от осветяването на дейността им. Защото би могъл да излезе наяве фиктивен износ и да бъдат установени данъчни престъпления...На този фон изглежда доста странно решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето тъкмо върху тези промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. То обаче не е било изненада за ръководството на здравната комисия в парламента, което е било предупреждавано за такава опасност още при внасянето на законопроекта. Факт е, че сутринта на 29 януари, когато държавният глава наложи вето, искане за това в деловодството на “Дондуков” 2 внесоха от “Движение България на гражданите”. Според екипа на Меглена Кунева промените ще създадат “партийна хранилка и пречка за развитието на българския бизнес”. След като указът на президента беше издаден, от формацията го нарекоха “важен политически акт, който показва, че ДБГ и Реформаторският блок имат капацитет да управляват и да носят отговорност за хората”.
Мотивите на Плевнелиев съвпаднаха и с доводите на мнимата асоциация на износителите, и с аргументите на ДБГ. Президентското становище направи впечатление с детайлен разбор на възможните проблеми пред търговците и с много слаби познания във фармацевтиката. Известно е, че Плевнелиев на практика не разполага със съветник за здравеопазването. Президентският секретар по наука и здравеопазване Анна-Мари Виламовска е с икономическо образование и с опит предимно във финансови структури. Юридическата част от аргументацията на държавния глава пък
изглежда като написана от нечий адвокат
Подплатена е с решения по конкретни дела от практиката на Съда на ЕС в Люксембург.Росен Плевнелиев вече използва друго от най-силните си правомощия – сезирането на Конституционния съд с искане за отмяна на таксата върху соларните и вятърните ВЕИ. Сега в подобна употреба влезе и президентското вето...
Обективна опозиция
Един-единствен депутат от опозицията опонира на промените по време на дебатите в здравната комисия. Това беше Дарин Димитров от ГЕРБ - акушер-гиноколог от Търговище, човек с чиста репутация и новобранец в политиката, далеч от игрите на „тежките артилерии” в партията. „Тук виждам един конфликт между паралелните износители на лекарства и фирмите, които произвеждат иновативни лекарства - смята Димитров. - Струва ми се, че тези решения са в по-голям интерес на производителите на лекарствени продукти, на официалните вносители. Наистина, и тях ги разбирам от една гледна точка, понеже те правят компромис - внасят в България лекарства на по-ниска цена поради нашия пазар, който е и по-малък, а и сме и по-бедни. Те губят от това да има определен износ на лекарства. От друга страна обаче, виждам, че във фирмите, които правят паралелен внос и износ, работят страшно много хора и са ангажирани много хора. По този начин с този режим ние реално спираме паралелния внос-износ на лекарства, а понякога той е необходим за нашия пазар.”
Председателят на здравната комисия в НС Нигяр Джафер:Екипът на президента не е вникнал в материята
Госпожо Джафер, какво наложи да внесете поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, кои лекарства са дефицитни заради паралелен износ?
- Когато се опитахме да дефинираме проблема и мащабите му, се оказа, че липсва достоверна информация. И неслучайно. Първоначално имахме данни, че говорим за 35 млн. евро на година. Европейски институции след това подадоха информация, че всъщност става въпрос за около 80 млн. Неофициално обаче се говори, че мащабите са за около 300 млн., че и повече.
Паралелният износ е процес, който възниква, когато по-ниските цени на определени групи медикаменти спрямо други страни (по-големи пазари) предизвикват интереса на дистрибутори на едро, които изнасят лекарствени продукти. Но тогава, когато имаме проблеми със снабдяването с онкомедикаменти, когато може да се застраши животът на диабетици заради проблеми със снабдяването с инсулин, когато има сигнали за проблем със снабдяването с медикаменти за епилепсия и болестта на Паркинсон, няма държава, която просто да седи отстрани и да се прави, че това е нормален процес. Да, търговските субекти имат право да се възползват от свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността. Но както в Договора за присъединяване към ЕС, така и в Конституцията на Република България, и в законодателната уредба е записано, че е оправдано предприеманото на мерки в ситуации, в които имаме застрашаване живота и здравето на хората. Това е над всичко и над всякакви търговски интереси. Затова е учудващо как интересите на българските пациенти, дори когато става въпрос за живота и здравето им, се оказват по-маловажни от защитата на интересите на търговците на едро на лекарства.
Примерите, които изброихте, са на дефицитни медикаменти заради паралелен износ?
- Да, имаше такива примери на българския пазар. През последните две години подобни процеси се наблюдават в редица европейски страни. България не е изключение в опитите си да предприеме уведомителен режим по отношение на някои групи медикаменти.
В кои държави има подобни регламенти?
- Такива регламенти има в Чехия, в Словакия, в Унгария, в Гърция. Такива регламенти има разписани в законовите разпоредби на Ирландия, на Германия, на Испания. В Испания преди две години, когато възникват подобни проблеми, се оказва, че една трета от дефицитите на лекарства се дължат именно на паралелен износ. Всички тези страни са предприели някакви действия в тази посока. Моделът, който ние предлагаме, е най-близък до модела на Словакия. Там само в един от случаите наистина е имало забрана, когато е имало заплаха от дефицит на медикамент.
Как ще отговорите на критиката, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма ресурс да изчисли какви са наличностите на даден медикамент на пазара?
- Първо да поясним, че предмет на уведомителния режим са лекарствата, включени в позитивния списък, плащаните с публични средства. След като тези медикаменти се заплащат с публични средства, съвсем нормално е информацията за тях да е в НЗОК, в Министерството на здравеопазването. Няма как ИАЛ да няма достъп до такава информация или да не я получава, когато иска. Разбира се, че информацията трябва да се изисква и да се събира и от притежателите на разрешителни. В този смисъл ИАЛ има как да събере тази информация и тя да е напълно достоверна.
Правдоподобна ли е хипотезата във ветото, че ако двама търговци подадат едновременно или един след друг еднакво уведомление за износ, единият би могъл да бъде спрян и съответно – ощетен?
- Това е една от най-неадекватните части на мотивите. Според мен е изключително неоснователна. Не съществува вариант, в който при тази теоретична ситуация единият да бъде облагодетелстван, а другият – ощетен. Още повече че говорим за институции, които са изключително прозрачни.
От Реформаторския блок употребиха израза „създаване на партийна хранилка”...
- Първо се учудих на интереса на Реформаторския блок по конкретни текстове в един толкова специфичен законопроект и закон. Оказа се, че Реформаторският блок има какво да поясни по отношение на конфликт на интереси в тази насока. Оказа се, че среди, близки до Реформаторския блок, са едни от най-сериозните участници в този мащабен процес, за който говорим.
Друг мотив на президента – че няма да се отчита наличността на лекарства от същата фармакологична група, използвани за лечение на същото заболяване.
- Съгласна съм, че в позитивния лекарствен списък има заболявания с по няколко алтернативни лекарствени терапии. Но всеки, който е запознат с тази материя и е компетентен в тази сфера, знае, че внезапната смяна на лекарствена терапия, особено при някои заболявания, може да доведе до застрашаване живота и здравето на пациента. Конкретен пример - инсулините. Материята е много специфична и аз не мисля, че екипът на господин президента е вникнал в тези нюанси.
Заплашена ли е България от наказателна процедура от Европейската комисия, както твърди една мнима асоциация на износителите?
- Много е интересно поведението на тази асоциация. Тя представяше становища по законопроекта през цялото време.
Въпреки че не съществува в правния мир...
- Така установихме и ние, когато пожелахме да разговаряме с тях. Оказа се, че аргументите на тази асоциация са copy/paste на аргументите на, забележете, асоциация на вносителите на лекарства в Германия. Оказа се, че това са и истинските, и официализираните аргументи в мотивите на президента.
