Министър Таня Андреева лансира идея една четвърт от здравните вноски да отиват в частните фондове. Предложението подготвя почвата за въвеждане на частни здравни каси
През следващите години ЗНС и „Новото време“ се ориентират към партньорство с партия ЛИДЕР с „най-виден симпатизант“ Христо Ковачки. А общинска здравна каса, макар и не такава, за каквато говори Таня Андреева, е създадена. През май 2008 г. Комисията за финансов надзор (КФН) издава лиценз за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване на Общинска здравноосигурителна каса АД. Акционери са фирмата на Ковачки „Ел Ем Импекс“ ЕООД (50%), ТЕЦ „Марица-3“ (45%) и Общинска Банка АД (5%).
По това време на един от прословутите си семинари съветът на тройната коалиция решава, че от 2009 г. здравната вноска ще бъде вдигната от 6 на 8%. Идеята е с допълнителните пари да оперират частни фондове, които да осигуряват надграждащ пакет от здравни услуги. Написан е законопроект с автори Йордан Цонев от ДПС и Антония Първанова от НДСВ. Оживлението на пазара, разбира се, е голямо, броят на частните фондове скоростно нараства. Наред с утвърдени пенсионноосигурителни и застрахователни компании и на предприемачи в сферата на здравеопазването се регистрират и
фондове на икономически групировки
на които дейността по здравните грижи до този момент е чужда.Реформата обаче така и не се реализира поради брожения в средите БСП. Говори се, че подготвени за нея са били само фондове, близки до ДПС… Днес този бизнес е миниатюрен – с 40 млн. лв. оборот за 2012 г. и много низходящ тренд за тази година. Здравните фондовете бяха принудени да се прелицензират като застрахователни дружества заради европейска директива. Заради това им се налага да оперират по неподходящо за тяхната дейност законодателство и да са в конкуренция с големите застрахователи, макар услугата им да е различна. Няколко фонда напуснаха пазара, в момента прелицензираните са 11 плюс два, очакващи решение на КФН.
В сегашния мандат, в който БСП и ДПС отново управляват, пак се заговори за златен дъжд в сектора. Става дума за над 430 млн. лв. годишно – една четвърт от здравните вноски, постъпващи сега изцяло в НЗОК. Шансът това да се случи изглежда по-голям, защото този път двете партии влязоха във властта с доста по-сближени позиции. Демонополизацията на НЗОК за пореден път беше част от предизборните обещания на ДПС. В програмата “С ДПС за свободна и сигурна България” имаше само едно условие – „възстановяване на прекъснатото през последните три години субсидиране на общинските лечебни заведения, разположени в отдалечени планински и полупланински райони“. В програмата на БСП “Промяна за достоен живот в България” въпреки настояването за засилване ролята на държавата социалистите (от чиято листа беше избрана за депутат Таня Андреева) си оставиха вратичка за навлизане на частния сектор в задължителното здравно осигуряване. Записаният ангажимент беше „публичните средства да се разпределят на принципа на равнопоставеност и лоялна конкуренция“…
На 10 октомври при посещение в “Пирогов”, без да има повод, Таня Андреева заговори за пръв път по темата с конкретика. „Разговорът, който водим с премиера и с екип от експерти, е въвеждането на втори стълб на здравно осигуряване, който ще работи с поне 2% от ресурса на здравната каса“, обяви министърката. И обясни, че идеята е „здравната каса да е в ролята на надзор и на доплащащ дейността, но основно договорите с лечебните заведения ще бъдат сключвани с осигурителните фондове“. На уточняващи въпроси Андреева отговори, че става въпрос именно за двата процента от увеличението на здравната вноска през 2009 г. и че не става дума за надграждащ пакет медицински услуги. „Смятам, че това е начинът, по който да има по-добър контрол, по-завишени критерии за това с кои лечебни заведения ще се сключват договори за работа и в крайна сметка по-добра защитеност и на пациентите“, защити идеята здравната министърка. Тя даже се ангажира със срок – „от следващата година, вероятно от средата или най-късно от септември месец“. Намекна и че ще има нови изисквания към частните фондове.
Говори се, че заради това изявление Андреева е имала доста неприятности с ръководството на БСП. Но защото е било
не самонадеяно, а прибързано
Доказателството е, че министърката не се отметна и в следващите дни продължи да обяснява, че това е „един от вариантите“. Пред bTV разясни, че имало частични различия между БСП и ДПС по въпроса – „дали работата на НЗОК да се демонополизира напълно или частично“. „За мен лично въвеждането на втория стълб ще бъде начин за контрол на качеството и работата на лечебните заведения с обществените ресурси“, каза Андреева и при откриването на диализен център в Пловдив.Реакциите бяха крайно критични, защото останаха прекалено много ключови нясноти. Управителят на НЗОК Румяна Тодорова коментира, че не е запозната с нито един от вариантите, обсъждани в кабинета. „Трудно ми е да кажа какво ще се случи, защото ако обърнем нещата и фондовете трябва да сключват договори, това колко време ще отнеме? Имаме около 17 000 лекари и толкова стоматолози. И като сложим и болниците, и лабораториите, колко време ще трае договарянето. При това колко ще са фондовете? Как ще се преразпредели населението - попита Тодорова. - От една страна, ако застрахователите извършват договорната дейност, ние сме „за“. Само че тогава аз ще искам да знам кой ще ги накара да сключат договор например с болницата във Видин или тази в Чирпан, ако те нямат там застраховани хора.” Шефката на здравната каса изрази мнение, че за такава реформа е нужно окрупняване на частните фондове, както и че ще отпадне “някоя и друга болница” и има риск да се оголят цели райони
Бившият министър на здравеопазването и дългогодишен началник на най-голямото дружество за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова обяви срока от една година за нереалистичен. “Трябва да се създаде гаранционен фонд, който да изравни размера на вноската и съответно риска, който всеки застраховател ще приеме. Тъй като при един застраховател може да отидат много държавни служители, за които държавата плаща 17 или 19 лева върху минимален осигурителен доход, а в други може да отидат тези, които плащат на максимален осигурителен доход. От една страна, в една компания може да попаднат пенсионерите и възрастните хора, които консумират много повече средства, а в друга - по-младите хора - обясни Виткова пред “Дарик”. - Нека никой да не храни илюзия, че би могъл да подмени сегашните застрахователни компании с някакви други, вкарвайки някаква нова процедура”, предупреди бившата министърка, която е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
“Моделът, представен от министъра на здравеопазването Таня Андреева, е само един от вариантите”, опита да успокои страстите шефката на здравната комисия в парламента Нигяр Джафер от ДПС.
Въпреки че управляващите се опитват да омъглят за момента ситуацията, стана ясно, че по темата е мислено достатъчно сериозно. В пресата изтече конкретна информация – здравните застрахователи отново да се регистират като фондове, но по силно завишени изисквания, пациентите да се разпределят между тях по някакъв административен принцип. Клоняло се към варианта за частни здравни каси, които да конкурират държавната.
Това, което изкушава управляващите в поредната здравна реформа, е очевидно и те не го крият - по този начин автоматично ще отпаднат от пазара много от над 400-те болници, които тежат на бюджета. Основният политически аргумент също вече се очерта – ограничаване на доплащането под и над масата, защото частниците ще гонят интереса си и няма да допускат злоупотреби.
По същество обаче това е
признание, че държавата вдига ръце
и не може да сложи ред - да наложи собствени критерии за болниците, работещи с публични средства, и да осъществи достатъчно строг контрол върху плащанията към тях. Тъкмо това вероятно е и отговорът защо се обсъжда частните фондове да бъдат въведени в цялостното финансиране на болниците, а не в отделни ниши като например пазара на медицинските изделия, където надписването на цени е най-фрапантно и най-лесно доказуемо.Тепърва ще се види какви идеи за набиране на пациенти от частните фондове или бъдещите частни здравни каси се въртят. И дали това няма да става на електорален и икономически признак... Но от цялата налична до момента информация в никакъв случай не се очертава свободен пазар, в който дружествата да се конкурират в услугите, а хората да избират според качеството. Моделът, лансиран от Таня Андреева, предлага порочната схема на изцяло частен пазар, но изцяло регулиран от държавата (за справка – енергетиката). А моделът, подкрепян от ДПС – частно-държавен пазар, но с псевдоконкуренция, защото държавата ще диктува всички правила на играта.
От бюджетните пазарлъци е известен принципът “поискай всичко, за да ти се даде нещо”. Повдигането на дебата не е случайно, фактът, че вече изобщо не се коментира запазване монопола на НЗОК – също. Така лека-полека думичката “демонополизация” ще зазвучава все по-малко страшно дори и в ушите на червения електорат. Ако правителството се закрепи на власт, частното здравно осигуряване чука на вратата.
