Консултанти с опит

„Румен Петков консулт“ и други фирми на видни политици навлязоха на пазара на платените съвети

сп. "ТЕМА", брой 26 (605), 01-07 Юли 2013, temadaily.bg

След насрочването на извънредните парламентарни избори на 12 май мнозина анонимни депутати без шансове за нов мандат се записаха в бюрата по труда. В БСП жертва на „обновлението“ станаха и доста видни фигури. И понеже са видни, бързо намериха ново поприще извън политиката.

На 26 март пленум на социалистическата партия утвърди водачите на листи, като от списъка отпадна Румен Петков. В резултат той отказа участие в изборите изобщо. Запитан с какво ще се занимава, Петков шеговито отговори: „Със себе си“. И обясни, че ще хвърли всички сили в предизборната кампания на партията в Плевен.

До този момент Румен Петков никога не е бил на свободния трудов пазар. Той е завършил математика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Според биографията му след дипломирането си през 1985 г. се е трудил като учител по математика, вероятно по разпределение. Още същата година обаче става организационен работник на Общинския комитет на ДКМС в Плевен, където е до 1989 г. Останалото е известно – поредица от високи партийни и изборни постове.

На 30 април гръмва скандалът с подслушания разговор на Бойко Борисов в дома му в Банкя. Румен Петков обаче липсва сред коментаторите. Бившият вътрешен министър е имал по-належаща работа – на тази дата той е регистрирал „Румен Петков консулт“ ЕООД с капитал 1000 лв. Предметът на дейност на новата фирма е изцяло в компетенциите на нейния собственик:

консултации в областта на 

обществения и политически живот

националната сигурност, регионалното развитие и инфраструктура, административния капацитет. Любопитното е, че в сградата, на чийто адрес се води дружеството на Румен Петков, етаж по-долу е регистрирана една от фирмите на неговия заместник в МВР Камен Пенков. Пред “ТЕМА” Петков беше максимално лаконичен: каза само, че дружество му  се занимава с консултации в сферите на сигурността, регионалното развитие и администрацията – информация, която и без това се съдържа в регистрацията на фирмата.

Два дни преди бившият МВР шеф да отпадне от листите, още един министър от кабинета „Станишев“ - Асен Гагаузов, предварително си направи отвод. Неговата биография много прилича на тази на Петков – кариера на кмет, депутат, министър и висш партиен функционер. Той обаче има трудов стаж и преди политиката. Гагаузов е завършил “Счетоводна отчетност” във Висшия институт за народнo стопанство - Варна и 13 години (от 1980 до 1993) е работил по специалността си в сливенските институции, от 1993 до 1995 г. е бил главен данъчен инспектор в местното териториално данъчно управление.

На 11 април, месец преди да навърши 60 г., той е регистрирал първата си фирма (синът му Павлин обаче отдавна е крупен предприемач). „АДГ-консулт“ ЕООД е с капитал 5000 лв., името съвпада с инициалите на Гагаузов. Дружеството е декларирало, че ще се занимава с

„консултантска дейност при реализирането 

на инвестиционни проекти

в сферата на инфраструктурното сроителство; промишлено и гражданско строителство; вътрешна и външна търговия, посредничество и представителство на местни и чуждестранни лица и други дейности, позволени от Закона“. Видно е, че сферите съвпадат с до голяма степен с ресора на Гагаузов в кабинета Станишев. Главното „З“ в думата “закона” пък е негово собствeно решение. Дали пък то не идва да подчертае, че законът за конфликт на интереси забранява функционирането на подобна фирма на бивш министър, но само в първата година след края на мандата му. Или пък да напомни за липсата на този закон по време аферата „Батко и братко“…

В новото занимание на бившия депутат със сигурност ще му бъде от полза да има достъп до парламента. И той си го е осигурил.  Гагаузов е регистриран като сътрудник на сливенския депутат от БСП Деян Дечев.

На 16 май в БСП трескаво се готвеха за влизане във властта. Тогава бившият министър на здравеопазването Евгений Желев, който също се оттегли предварително от листите, регистрира в родната Стара Загора фирмата „Хелт консулт Е“ ЕООД с капитал от 2 лв. Адресът на дружеството е в жилищна кооперация, но пък предметът на дейност е максимално широк: „търговска дейност в страната и чужбина; покупка на стоки и дрyги вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и

посредничество на местни и чужди 

физически и юридически лица

хотелиерство, ресторантьорство, туризъм, както и всяка дрyга търговска дейност, незабранена от закона. Когато има разрешителен режим - след съответното разрешение“. Преди да стане кмет, после министър и депутат, докторът ортопед и травматолог има класическа кариера в здравеопазването, при която стига до директор на районната болница. След което беше в политиката повече от 12 години…

Всички на ДАНСинга

Всеки от основните политически играчи имаше принос в скандала с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС

сп. "ТЕМА", бр. 25 (604), 24-30 Юни 2013, temadaily.bg

Според проучване на „Алфа рисърч“ единственият политик, който печелел симпатии покрай скандала, бил Росен Плевнелиев. В изследването липсват данни как се е отразила политическата криза върху доверието към самата социологическа агенция. Макар че е търговско дружество, тя се включи в списък с „авторитетни граждански организации“, свързани с Иван Кръстев, които подписаха протестна декларация до премиера Пламен Орешарски и отказаха да преговарят с него, преди исканията им да бъдат изпълнени.

Но това е отделна тема. По-важното е, че

скандалът можеше да бъде предотвратен

ако президентът беше реагирал навреме. Набързо приетите промени в Закона за ДАНС, които трасираха избора на Пеевски, не бяха върнати от Плевнелиев за ново обсъждане в парламента. Президентът имаше всички основания, но не наложи вето заради отнетото му правомощие да назначава по предложение на премиера шефа на агенцията за национална сигурност. „Аз съм съгласен с тази теза. Парламентът ще има много по-публична процедура на избор на шефа на ДАНС, отколкото просто Министерският съвет да ми даде за подпис един документ”, коментира безгрижно Плевнелиев два дни преди началото на политическата криза. Въпреки че забеляза „доста въпросителни и неясноти“, той подписа указ за обнародване на поправките в закона заради „установената демократична традиция всеки нов парламент да получи необходимия кредит на доверие в първите си законодателни инициативи“. Президентът настоя само за корекция, която да му гарантира пряк достъп до данните от службата, а не чрез министър-председателя, както гласува Народното събрание. Получи и неясни гаранции от новото мнозинство, че ще бъдат приети завещаните от ГЕРБ други проектозакони за останалите специални служби.

Както стана ясно, по това време Орешарски вече е подал заявка да бъде изваден допуск на Пеевски до класифицирана информация с гриф „Строго секретно“. Слухът за готвеното назначение е обикалял далеч извън премиерския кабинет и даже се е прокраднал в определени сайтове. Дали информацията е стигнала до „Дондуков“ 2, не е ясно, президентът категорично отрича да е знаел. Но на този фон звучи многозначително предупреждението му, че „БСП и ДПС обаче категорично ще си носят кръста и отговорността за реформата, която стартират“. Останалото е известно – веднага след гласуването в парламента Плевнелиев заяви, че доверието му в кабинета е изчерпано, и свика Консултативния съвет за национална сигурност. „Процедурата, по която беше избран председателят на ДАНС, няма нищо общо с поетия пред българския народ и лично пред мен ангажимент за прозрачност. Жалко!“ - възнегодува президентът и обяви, че не приема избора, направен „за 15 минути без никакъв дебат, без обосновка, без концепция, без нищо“. Процедурата обаче е описана в закона, под кой той сложи подписа си. Закон, приет без почти никакъв дебат, обосновка и концепция.

Когато управляващите налагат спорно решение, ролята на опозицията е да се противопостави с всички сили. Нищо подобно обаче не се случи при гласуването на кандидатурата за шеф на ДАНС в парламента. В ГЕРБ първоначално реагираха с напускане на пленарната зала и при първото гласуване само шестима от бившите управляващи, трима от „Атака“ и един от БСП натиснаха бутона „против“, един от левицата беше „въздържал се“, още петима негови колеги не участваха в гласуването. Фактът, че номинацията събра едва 114 гласа „за“, беше достатъчен за партиите извън властта да спечелят време с искане за почивка или проверка на кворума. Противниците на назначението

можеха да се мобилизират и да надделеят във вота

Но направиха точно обратното. След като се „отчетоха“ в обреченото първо гласуване, Волен Сидеров и компания напуснаха залата. А от ГЕРБ веднага поискаха прегласуване, в което не взеха участие цели 10 депутати от групата, включително председателят й Бойко Борисов.

Дали пък и лидерът на ГЕРБ нямаше нещо конкретно наум, когато ден по-рано предрече, че отново ще стане премиер, а кабинетът „Орешарски“ ще падне с гръм и трясък. Така или иначе Борисов не можеше да скрие задоволството си от създалата се ситуация. Бившите управляващи се обявиха за предсрочни избори и за радост на Яне Янев прегърнаха идеята за свикване на Велико народно събрание. Намериха се все пак юристи, които да напомнят, че решението да се проведат избори за ВНС се взима с мнозинство от 160 депутати в действащия парламент. Както и че този вид вот не беше уреден в Изборния кодекс и все още е в сила тотално неактуалният Закон за избиране на ВНС от 1990 г. (според неговите разпоредби изборите се организират от несъществуващите вече областни и общински народни съвети, гласува се с цветни бюлетини и т.н.). Политолозите обаче не счетоха за нужно да обяснят, че курс към велик парламент без предварително изготвен проект и без постигнат консенсус (решенията във ВНС се взимат с мнозинство от две трети от 400-те депутати на три гласувания) е, меко казано, несериозен. Освен това е практически невъзможен, след като депутатите от ГЕРБ отново напуснаха НС, като този път престанаха да влизат и в сградата… Колкото до реакцията на „Атака“ - скритият под пластмасова маса Волен Сидеров, разобличаващ по мегафон платени протестиращи, само даде поредния богат материал за карикатури.

В БСП и ДПС започнаха да калкулират щетите от скандала, но големият потърпевш в момента е премиерът Орешарски. В попълването на втория ешелон на изпълнителната власт той показа, че нито има подкрепата, нито е в състояние да наложи експертност в назначенията си. Издигането на депутата от БСП Иван Иванов, който се оказа бивш регионален представител на СИК в Шуменско, за зам.-министър на вътрешните работи, доказа недвусмислено този факт. Ясно е, че подходът в кадруването не се е променил и след избухването на протестите, а резултатът от нажежената обстановка беше само скоростното уволнение на въпросния Иванов.

Неподходящите назачения обаче

все още не са омаловажили плана “Орешарски”

който до известна степен отговаря на исканията от февруарските протести. Според проучването на „Алфа рисърч“, макар кабинетът да стартира с рекордно ниско доверие, положителните оценки за премиера надвишават отрицателните – 29 срещу 25%. По-малко от половината анкетирани (42%) искат резултатът от протестите да са нови избори. Изследването е проведено в периода 13-18 юни и е твърде вероятно в следващите дни негативните настроения да са се задълбочили. Но една нагласа няма как да се е променила съществено - масовото одобрение за набелязаните от кабинета социални мерки (около 80%) и в подкрепа на бизнеса (около 50%).

Правителството реагира на протестите с изтръскване докрай на чувала с добрите новини, пазени за по-късен етап. Наред с увеличението на майчинските за втората година със 70 лв. и на помощите за бедни родители на първокласници със 100 лв. се намериха пари за допълнителни 60 хил. души, които да получат енергийни помощи за зимата. Кабинетът обеща и индексиране на пенсиите по швейцарското правило, даде тон на ДКЕВР за 5% намаляване цената на тока, анонсира увеличаване на минималната работна заплата с 30-40 лв., което ще бъде платено основно от частния сектор, а не от бюджета. Орешарски се ангажира и със сумата от 1 млрд. лв. за евтини кредити за малкия и средния бизнес от Българската банка за развитие, пълно разплащане с частния сектор до 30 август, по-прозрачни обществени поръчки до 30 октомври, както и с ускорено въвеждане на новите правила за държавните влогове, така че да бъдат разпределени по-равномерно между банките.

Парламентът обаче за пореден път подля вода на правителството с решението да започне писане на нов Изборен кодекс. Огромната част от документа (по изчисления на проф. Михаил Константинов - над 95%) е техническа и пренаписването й е безпредметно. Дори само по ключовите политически въпроси трудно ще се постигне консенсус, а НС си постави невъзможния срок от три месеца. Затова писането на нов кодекс изглежда като печелене на време, да не говорим, че навява съмнения за прокарване на нови “вратички” в полза на управляващите.

Проблемът на кабинета “Орешарски” и на партиите, които го подкрепят в парламента, е, че всички набелязани мерки (с изключение на увеличените майчински) изискват време. А единственият шанс на правителството да бъде оставено да работи на спокойствие е политическата жега постепенно да се стопи в летните горещини. Ако Орешарски, Станишев и Местан имат този късмет, ще трябва да постигнат достатъчно убедителни резултати още до есента. След което евентуално да управляват до 25 май догодина, когато заедно с изборите за евродепутати да се проведе нов предсрочен вот за парламент.

Референдуми за еднократна употреба

Стотици хиляди подписи за допитвания до народа бяха захвърлени от партиите, които ги събраха

сп. "ТЕМА", бр. 23 (602), 10-16 Юни 2013, temadaily.bg

Ако се обобщят политическите послания от последните месеци, ще излезе, че България в най-скоро време трябва да се превърне в Швейцария на Балканите. Поне що се отнася до референдумите. 
Пряката демокрация се оказа „традиционна ценност” на БСП, един от “трите кита” в плана “Сидеров”, прегърната беше даже и в “традиционната десница” и приведена в действие от ГЕРБ.
Ядреният референдум на 27 януари донесе позитиви на левицата, затова куп други формации се включиха в модата да се организират референдуми. Четири месеца по-късно страстните пледоарии в подкрепа на АЕЦ “Белене” останаха само в архивите, а другите инициативи за допитване до народа са напълно забравени.
Нека си припомним – два дни след референдума за Втора атомна СДС стартира подписка за тютюнопушенето на закрити обществени места. Идеята за допитването беше прегърната и от ГЕРБ с напълно прозрачна цел –управляващите хем да тушират негативите от въведената забрана, хем да не изгубят и противниците на дима в заведенията. Със задачата да организира подписката се зае зам.-председателят на сините Любомир Ковачев. В СДС обаче

не успяха даже да формулират точно въпроса си

Предложението им беше: “Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?” Такава забрана, разбира се, няма – забранено е пушенето на закрити обществени места и само на определени открити обществени места. На “Раковски” 134 не бяха прочели също и закона за референдумите. Тъй като в уведомлението си за начало на подписката, което се подава в парламента, бяха вписали датата 4 февруари. А правилото е, че тримесечният срок за събиране на подписи започва да тече от деня, в който е внесено въпросното уведомление – в случая 29 януари. Така или иначе инициативата беше задействана и от СДС се похвалиха, че само за първия ден са събрали 5200 подписа. Не е ясно докога са продължили, но със сигурност не е по-късно от 20 февруари, когато Бойко Борисов подаде оставка. Любомир Ковачев обясни пред “ТЕМА”, че идеята е била референдумът да се проведе заедно с редовните избори, но след падането на кабинета вече нямало такава “техническа възможност”. По думите му са били събрани над 100 хил. подписа, но точното число даже не е изчислено, защото не е обобщена информацията от структурите по места.
СДС трябваше да внесе подписката си в НС до 29 април, но тогава нямаше работещ парламент. Тази хипотеза липсва в закона, но и никой политик не постави въпроса как трябва да се процедира в такъв случай. За СДС инициативата вече е минало и само даде повод на партията да напомни за себе си покрай възобновените дебати за тютюнопушенето. “Подаряваме тази идея на новите управляващи, които явно признават, че това е тема, която наистина вълнува хората, а не замитането на следите от един провален проект, в който бяха изсипани огромни пари”, написаха тези дни сините в декларация. На тях явно и през ум не им е минало да защитят инициативата, за която са привлекли хиляди хора. Ако подписите са били над 200 хил., едва ли институциите щяха да ги зачеркнат с лека ръка. Ами ако бяха надхвърлили половин милион? Съдбата на попълнените формуляри е неизвестна, но ако не са отишли в кофите за боклук, навярно прашасват в офисите, които все още не са отнети на изпадналата от парламента партия.
На 11 февруари в НС беше подадено още едно уведомление за начало на подписка с инициатор Борислав Цеков. Идеята беше за референдум с два въпроса: “Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез гласуване от избиратели?” и “Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават правата на гражданите?” И двете теми изискват мащабни промени в основния закон, но пък звучат примамливо. Така бившият депутат от НДСВ беше привлякъл за каузата хора като Жельо Желев и Гиньо Ганев и още дълъг списък с авторитетни имена. Цеков се похвали с 40 хил. подписа, събрани за първите две седмици.

И тази подписка скоро беше забравена

Затова пък по-приближените на Цеков членове на инициативния комитет станаха кандидат-депутати от неговата “Гражданска листа - Модерна България”.
“Подкрепяте ли развалянето на договорите с електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН” – това беше въпросът за референдум, който поставиха на 13 февруари лидерът на Национал-oемократичната партия (НДП) Димитър Стоянов и група негови съпартийци. Яхнал вълната на основната тема от протестите, синът на Капка Георгиева си придаваше вид, че приема каузата напълно сериозно. Още на втория ден той се похвали, че вече разполага с над 100 хил. подписа. От думите му стана ясно, че събирането е започнало преди официалния старт, което е със спорна законност. Седмица по-късно и НДП беше всмукана от предизборния водовъртеж, получи по-малко от една стотна от процента и замлъкна.
Дотук всеки от упражнилите се на тема пряка демокрация има някакво оправдание: СДС беше извънпарламентарна партия още преди изборите, гражданската инициатива на Борислав Цеков обединява твърде малко граждани, а формацията на Димитър Стоянов няма никакво влияние. Но за да не остане по-назад, в напреварата по организиране на референдуми се беше включила и “Атака”. Очевидно за да надцака бившия си доведен син, Волен Сидеров беше предложил допитване по цели четири въпроса, от които само първият беше дали  ЕРП-тата да се национализират завинаги. “Атака” включи и другите основни акценти от програмата си – собствеността над златните залежи, индексацията на доходите и ревизията на приватизацията. В бързината

Сидеров и компания допуснаха абсурд

предлагайки въпроса “Да станат ли златото, останалите редки метали, нефтът и газът изключителна държавна собственост, неподлежаща на концесиониране”. Думичката “залежи” липсваше, тоест излезе, че “Атака” иска да национализира наличното злато у гражданите... Но и това мина незабелязано, както потъна и тази инициатива с предизборен привкус. Пред “ТЕМА” зам.-председателят на партията Павел Шопов обясни, че подписката “беше започната, но се спря”, и не каза колко подписа са били събрани. В това няма нищо учудващо, тъй като от “Атака” са искали, но само на думи, референдуми за какво ли не – за членството в НАТО и в ЕС, за членството на Турция в ЕС, за новините на турски език, за връщане на смъртното наказание, за американските военните бази в България...