Управлявалата партия използва предсрочните избори, за да се разграничи от собствената си политика
сп. "ТЕМА", брой 11 (590), 18-24 Март 2013, temadaily.bg
„Оттук нататък трябва да се мисли върху две неща, защото явно инфраструктурата им харесва на хората, но не достатъчно. Трябва да се мисли как да се раздвижи икономиката, да се повишат доходите, да се намали безработицата.“ Тази реплика на Бойко Борисов е записана в предпоследното му обръщение към народа и към партийния актив, наричано за приличие „стенограма от заседание на Министерския съвет“. „Оттук насетне това трябва да ни бъде във всяко едно говорене“, заръча премиерът в оставка и подчинените му не чакаха втора подкана.
От телевизионния ефир потече разкаяние
за „пренавитата пружина на финансовата стабилност“ и ненамерения „баланс между бюджетната дисциплина и растежа“. Шефката на парламента Цецка Цачева даже постигна телевизионен „голям шлем“. На въпроса „а сега накъде“ в ефира на „Нова”, тя отговори: „В буквален смисъл - към ТВ7.“ И наистина дефилира там час по-късно, като ден по-рано беше гостувала в bTV, а два дни след това отиде и в БНТ…Тактиката явно се хареса и започна да се превръща в стратегия. „Доходи и увеличаване на заетостта. Това са двете неща. Да, ще кажете, това е много вляво - такъв е животът“, заяви Борисов в прав текст в последната си стенограма-обръщение на МС. „Не може човек, който е без работа, да излезе и да му харесва паркът, не може. Това трябва да ни е в ума и в програмите“, обясни образно лидерът на ГЕРБ. Два месеца преди изборите подобни програми още са само в „говоренето“. Но пък посланието без съмнение е попило дълбоко в ума на всички кандидати за нов мандат в законодателната и изпълнителната власт.
Само напускащият политиката Симеон Дянков направи плах опит да защити курса, който управляващите следваха цял мандат. Финансовият министър преразказа реч на Ангела Меркел, в която Полша и България са дадени „като модели за култура на фискална стабилност и за начин, по който се работи година след година за развитие на икономиката и доходите на гражданите“ в Източна Европа. Дянков изтъкна, че германският канцлер е посочила инвестициите „във всички нива на инфраструктура“ като най-бързия начин за запазване и създаване на работни места. Бившият вече вицепремиер се беше подготвил и с актуална статистика, според която строителният сектор е на второ място със 165 хил. работни места. Никой не му обърна внимание…
Вместо това под егидата на Цветан Цветанов се разгърна кампания, която
да стовари върху предсрочните избори вината
за последните несполуки на управляващите. Първо вътрешният министър обяви ръст на престъпността след оставката на кабинета. Даде за пример обаче само 20% повече кражби на автомобили в София, без да уточни спрямо кой период. Опровержението на главния прокурор Сотир Цацаров не смути Цветанов и той пак изтъкна „19.3% завишаване на престъпността на територията на столицата“, отново без разяснения как е направено изчислението.
Цветанов обвини „неясната политическа обстановка“ и за поредния отказ за приемане на България в Шенген, този път (директно) от Германия. Борисов дори беше категоричен: „Аз мисля, че щяхме да влезем и в Шенген по въздух (…), но събитията, които се развиха в България, разбира се, тревожат всички и не само че правителството подаде оставка“. Никой, разбира се, не си позволи да разсъждава защо категоричната позиция беше анонсирана от представител на сестринска партия в ЕНП – евродепутата Маркус Фербер от ХСС. И дали оставката наистина е оказала влияние, но като отпадане на нуждата от политкоректност...
Междувременно от парламентарната група на ГЕРБ, естествено, последваха примера. За да обяснят с липсата на време както цялата несвършена работа, така и неизпълнението на искания на протестиращите. Мнозинството в 41-вото Народно събрание оползотвори последните си дни в гласуване на протоколни ратификации, в разправии по (не)окончателното зачеркване на енергийни проекти и в упражнения по предизборна агитация.
На този фон твърде общо прозвуча репликата на Бойко Борисов, че „много можеше по-добре да направим, много сгрешихме“, при предаването на властовата щафета на служебния кабинет. И понеже основните конкуренти на ГЕРБ вече излязоха с шестцифрени обещания за заетостта, Борисов се разграничи от „популистите“: „Нито едно работно място повече няма да обещаем, нито с лев повече доходи от това, което българската икономика може да даде. Който иска да се поддава на популизъм, на национализъм, да го прави.“ На изпроводяк бившият премиер беше откровен: „Нямаше абсолютно никакъв смисъл да чакаме още месец и половина да дойдат редовните избори и в една предизборна ситуация да управляваме.“
Новият умерено ляв Борисов
влиза в кампанията без рязане на ленти, но и без равносметка за неизпълнените обещания. Без гарантирано всекидневно медийно покритие, но и без съответните неудобни въпроси и критики. Разтоварена от управленски отговорности, партията спокойно ще се отдаде на подготовка за вота на 12 май...Едва ли някой може да изброи колко пъти от ГЕРБ са обяснявали, че по магистралите ще потекат инвестиции, че строителството с пари от еврофондове ще извади страната от кризата, че бюджетната дисциплина спасява България от гръцки сценарий. Завоят на управлявалата партия към повишаване на доходите и заетостта я връща в любимата й роля на опозиция. Този път на… себе си.