Леталният край на СДС не е дошъл и не се очаква поне още няколко години. Партията ще продължи да функционира за нуждите на своя апарат
сп. "ТЕМА", бр. 47 (576), 03-09 Декември 2012
Според дефиницията в Уикипедия кабаре е неголямо развлекателно заведение с лека художествена програма от песни, едноактни пиеси, скечове, танцови номера, водени от конферансие. Определението за днешния СДС не се различава особено: неголяма, развлекателна за медиите и политизираната публика партия, с лек политически репертоар от скандали, серийни отлюспвания и апаратни хватки, водени от председател (да не се бърка с лидер).
Поредните драматични събития в синята партия бяха логични и предсказуеми. Нямаше как безкрайно дълго да функционират две парарелни ”СДС-та с тирета” без допирни точки помежду си – СДС-„Раковски“ и СДС-пл. „Народно събрание“. Едното беше лишено от възможността да прави политика без представителство в НС, другото – от правомощията да взема стратегически решения без представителство в ръководството. Накрая, разбира се, победи апаратът. Замисленият като антипод на БКП съюз днес е партия, апаратна повече от всяка друга. Остатъчните сини структури се градят около кметове и групи в общинските съвети и решенията в тях се вземат от съответните местни първенци. Днес СДС най-после е с изчистен профил - партия на дребни предприемачи. Което обаче в български условия често означава
дребни амбиции и големи зависимости
от властите.
Според мнозина наблюдатели разломните процеси започнаха със съставянето на Синята коалиция, но началото им трябва да се търси още по-назад - при избирането на Мартин Димитров за лидер. Макар че изборът стана на вътрешнопартийни избори, за да спечели поста, той трябваше да си осигури подкрепата на няколко от големите местни организации. Без обаче да е в състояние да удовлетвори техните кадрови и властови амбиции. Въпреки това Димитров постигна две големи победи над апарата – наложи съюза с ДСБ и подреди листите за парламентарния вот през 2009-а. Което след това му се върна тъпкано с излъчването на враждебно партийно ръководство и определяне на компромисни кандидати за президентския избори миналата година. Накрая беше изключен от партията досущ като предшественика си Пламен Юруков. Този процес вече не е нещо извънредно, даже се е превърнал в традиция. С напускането на Надежда Нейнски извън СДС вече са 6 от 7-те бивши председатели, откакто съюзът е партия. Към шестимата спокойно вече може да се добави и неосъщественият кандидат за конституционен съдия Петър Стоянов. А настоящият председател Емил Кабаиванов също е бил изключван за кратко през 2009 г. Прецедент е само отлюспването на действащи депутати – трима от общо деветимата: Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков.
А само преди пет месеца Шарков беше кандидат за лидер и спечели най-много гласове на първия тур на вътрешнопартийните избори – 3172. На загубения балотаж получи още повече – 3652 от около 9000 с право на глас. Сега обаче едва 700 членове на СДС от 50 общински организации подкрепиха опита му заедно с Димитров и Нейнски да създадат фракцията съюз “Единство”. За да бъдат накрая изключени от партията с пълно единодушие в Националния съвет.
Въпросният ръководен орган няма твърда структура, съставен е от 50 изборни членове и множество апаратчици, участващи по право. По последни данни (отпреди разцеплението) се състоеше от 98 души. От тях срещу фракцията гласуваха 64-има от 80 присъстващи, а за изключването на всеки от тримата депутати – между 49 и 56 от участвалите около 60 в заседанието. Тоест ориентираните
по посока на вятъра са абсолютно мнозинство
Въпреки това драстичните мерки бяха предприети внимателно. Заедно с Мартин Димитров си тръгнаха точно Ваньо Шарков и Димо Гяуров не само защото бяха най-гласовити във вътрешнопартийната опозиция. А и защото за разлика от други техни колеги не са шефове на местни структури и отлюспването им няма да предизвика големи сътресения. Докато влиятелният в Пловдивско Йордан Бакалов, който също беше номиран за изгонване, бе помилван уж “по сантиментални причини”. Той обаче с достойнство се обяви за “морално изключен”. Осем от деветимата сини депутати се подписаха под решение да не внасят каквато и да е кандидатура за “отпуснатата” от Бойко Борисов квота в Конституционния съд, а централата се опита да ги подложи на различни изкушения в неофициални совалки.
Искането на Емил Кабаиванов изключените да напуснат постовете си е чист реваншизъм. На мястото на Шарков в парламента би влязъл лидерът на ДСБ-Велико Търново Мавроди Калейнски, на мястото на Гяуров – доскорошният шеф на ДСБ-Пловдив Спас Гърневски. Ако Надежда Нейнски си тръгне от Европарламента, към Брюкел и Страсбург ще пътува лидерът на “Обединени земеделци” Петя Ставрева. Ръководството на СДС би спечелило само от напускането на Мартин Димитров, тъй като след него в листата е бившият зам.-кмет на София от синята квота Иван Сотиров. Обективният, а не апаратният анализ пък сочи, че Димитров и Нейнски бяха
последните широко разпознаваеми лица
на сините. Евродепутатката с пълно право обяви, че не тя напуска СДС, а СДС напуска нея.
Нови отлюспвания в парламента надали ще има. Най-малкото защото синьото ръководство се увери, че не може да убеди нито политическа, нито експертна фигура да бъде номинирана за КС. Както се очакваше, на ход е РЗС. Новината избърза да съобщи новият коалиционен партньор на Яне Янев Веселин Марешки. За да демонстрира, че вече участва пълноценно във вземането и на най-важните решения.
Какво следва? Отлюспените ще обмислят под каква форма да се включат във възстановена Синя коалиция без СДС. Иван Костов побърза да им посочи този вариант, преди да са се огледали за други, въпреки че доскоро самият той надъхваше своите активисти с уж твърд курс към самостоятелно явяване на изборите догодина. Костов и Димитров предвидливо са регистрирали марката „Синя коалиция” лично на своите имена. Кои от бившите светлосини ще получат избираеми места в тъмносините листи, пролича моментално от имената в комитета, с който ДСБ се включи в кампанията срещу нова ядрена централа. Там се оказаха Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Костов се озова в любимата за него позиция – с морална основа и широко поле за различни ходове до вота.
Курсът на СДС също е ясен – коалиция с ГЕРБ. Опитните сини политици като Александър Йорданов, които помагат на несръчните си колеги от ръководството в обговарянето на това решение, са убедени, че имат “какво още да дадат”... Моделът е ясен – ако не като в Карлово, където кметът Кабаиванов управлява с мнозинство на ГЕРБ, то поне като в Бургас, където СДС е присъдружна структура на управляващите. Само че да се влезе в парламента не е като да се влезе в провинциален общински съвет. Затова сценарият е сигурен само в два варианта – предизборен съюз или “преливане” на гласове. Все похвати, които са специалитет на други партии, не на ГЕРБ. Другият шанс на СДС е да мобилизира загубения анти-Костов електорат. Но и това няма да е достатъчно. Действията на “Раковски” 134 обаче ще активизират заинтересувани клиентелни кръгове, което вече не е за подценяване. Неслучайно Емил Кабаиванов демонстрира непукизъм по въпроса къде ще отива държавната субсидия оттук нататък.
Ако СДС изпадне от парламента, това също няма да е краят. Досега не е известно партия да се е саморазпуснала доброволно. А от НДСВ знаем, че дотацията за формациите с над 1% от гласовете е като командно дишане и осигурява живот и след политическата смърт. Вегетирането в местната власт и готовността за всевъзможни коалиции на национално ниво също е възможен изход.
В заключение - добре е да се знае, че причината за поредното разцепление в СДС беше ГЕРБ. Но не въпросът “за” или “против” управляващите, а начинът, по който да става взаимодействието.
Сателитна формация или пазарящ се партньор
- това беше драмата в синята партия. Въпреки високопарната си реторика за пред камерите Мартин Димитров винаги е внимавал “да не се разсърди Бойко”...
От цялата история СДС спечели едно – публиката най-сетне научи името на новия председател на партията. Или поне първите две срички от фамилията му...