Партия (в) папка

pomislete.com, сряда, 8 май 2024

Една ПП представлява една тънка папка с документи, която приносителят ѝ ползва, както намери за добре

125 политически партии има в България. Толкова са вписани в момента в Регистъра на политическите партии, воден от Софийския градски съд.

Най-стара е Демократическа партия, възстановена на 19 декември 1989 г. и регистрирана на 21 март 1990 г., век след учредяването си. Три седмици по-рано от нея е регистрирана Зелената партия, вписана на 15 февруари 1990 г.

Най-новата е „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), вписана на 9 февруари тази година, с лидер нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев, преминал през „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“.

23 партии се регистрираха самостоятелно в ЦИК за изборите на 9 юни. Само на една комисията отказа – някога мощната „Атака“ на Волен Сидеров. Причината – проверка на ГРАО е установила 2397 „коректни записи“ в подписката на партията – под необходимия по закон минимум от 2500. От останалите 22 всички без една заявиха участие и в изборите за Народно събрание, и на вота за Европейски парламент. Само за НС се записа единствено партията на друго някогашно величие – „Републиканци за България“ на екс вътрешния министър и бивш зам.-шеф  на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Републиканците“ и още една партия – „Правото“, обаче доброволно се оттеглиха предварително.

Регистрираха се и 11 коалиции, всичките успешно. Те са съставени от общо 39 партии, най-много са в „Синя България“ с тартори столичният общински съветник Вили Лилков и бившият здравен министър Петър Москов – цели 7. Всички коалиции също имат кандидати и за български, и за европейски депутати, без една – „Неутрална България“, съставена от 4 комунистически и русофилски партии, няма да участва за Европарламента.

Така общо на изборите след месец ще се явят 60 партии, малко под половината от всички. Защо само толкова ли – защото от 2017-а насам парламентарните вотове са все предсрочни и всяка година има по веднъж или по два пъти някакви избори. А партиите са длъжни да се явяват само по веднъж на пет години.

Така е по силата на член 40, алинея първа, точка трета от устройствения за тях Закон за политическите партии. Там пише, че Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия, „когато повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент от Република България или за общински съветници и кметове“.

Останалите основания за заличаване са:

– с дейността си нарушава системно изискванията на Закона за политическите партии;

– дейността ѝ противоречи на разпоредбите на Конституцията;

– не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години;

– не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния и орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.

А какво става, когато някоя партия наруши тази разпоредба? Познахте – нищо. Или поне нищо не става без… прокуратурата. Да, защото втората алинея на същия член 40 гласи, че съдът заличава партия по иск на прокуратурата. В последните години държавното обвинение се задейства в тази насока винаги не по съществени, а по формални поводи и разчиства само напълно неактивните, вече никому ненужни формации.

С какви реквизити трябва да разполага една партия, е записано в Изборния кодекс, чл. 133, алинея трета, която урежда регистрацията за избори. Освен заявление за участие по образец, партията трябва да представи пред изборната администрация:

1. удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;

2. образец от подписа на представляващия партията;

3. образец от печата на партията;

4. банков документ за внесен депозит (за местни избори няма);

5. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели;

6. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години;

7. удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания;

8. имената и длъжностите на лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията;

9. изрично пълномощно от лицето, представляващо партията, когато документите се подават от упълномощено лице.

Подписите на въпросните 2500 избиратели би трябвало да не са събирани по кръстовищата. Защото поне толкова би следвало да е нейната членска маса. Според Закона за политическите партии (чл. 133, ал. 3, т. 5) за регистрация на партия се внася списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2500 членове. Тези топове от листове с имена и подписи обаче не се проверяват от никого. Те прашасват в архива на фирменото отделение на СГС на първия етаж на Съдебната палата в София, в едни стаички зад гишето, което всеки политически играч знае къде е – гишето за приемане на партийни документи.

Ако се отвори подписката на коя да е партия, регистрирана в последните години, със сигурност ще се видят множество еднакви почерци и сходни подписи. Престъпление ли е това – да, но не за самите партии, техните лидери, спонсори, идеолози и кукловоди. А за конкретния човечец, който е омастилил конкретните листове, подадени му от ръководството с указания какво да изпише – той е извършил документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Впрочем, законът изисква и 500 граждани с избирателни права да се съберат на учредително събрание, за да се създаде партия. Но даже и тези, които го правят публично в София, а не по разни хотели в провинцията, ползват професионални учредители, както всеки може да се увери, ако се смеси с тълпата на всеки такъв конгрес.

След като партиите не е задължително да имат истински учредители и даже истински членове, всъщност една ПП представлява една тънка папка с документи: удостоверение от СГС за актуално състояние, удостоверение от Сметната палата за внесени ГФО, нотариално заверени образци на подписа на председателя и на печата на партията, документ от банка за открита разплащателна сметка.

Тази папка може да се преотстъпва с пълномощно. И титулярите, и упълномощените могат да я ползват, както намерят за добре.

През годините това бяха най-разнообразни дейности.

Слава богу, далеч в историята останаха партиите „фантоми“, през чиято фирмена регистрация се точеше ДДС, внасяха се безмитно акцизни стоки и пр., законът вече забранява на партиите стопанска дейност, с малки изключения.

В хрониките са вече и формациите „ментета“, като „Коалиция „Симеон II“ и „Национално обединение за цар Симеон Втори“, които откраднаха на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. общо 5,14% и пълното мнозинство през 2001 г. (и ДПС влезе трайно във властта…).

Наскоро се прояви отново феноменът на партиите-мандатоносители. Както царистите се явиха първоначално чрез коалиция от Движението за национално възраждане „Оборище“ и Партията на българските жени на Тошо Пейков и Весела Драганова, така преди две години с документите на ВОЛТ и СЕК участваха на първите си парламентарни избори от „Продължаваме промяната“, защото още не бяха смогнали да се регистрират като ПП ПП.

Иначе партията (папката) е най-оборотна на местни избори. Тогава тя изведнъж се превръща в местна сила по морето и в други курортни селища, но и по други градове, села и паланки, че и в областни центрове в коалиции от типа „Заедно за община…“

Но и на национален вот партиите-папки влизат в употреба – за чесане на големи егота, за подхранване на болни амбиции и, разбира се, като част от тънки сметки на големите играчи.

Пък и всеки участник получава от държавата по един ваучер, наречен „медиен пакет“ – в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв. с ДДС…

Сбогом на лъжите за оръжията

pomislete.com, неделя, 22 май 2022 г.

„България изнася оръжия, стоки и технологии с двойна употреба сигурно за над 60 държави, но за пореден път декларирам от трибуната на българското Народно събрание – нито един износ не е осъществен за Украйна, не само в последните месеци, откакто е правителството на Кирил Петков, а от 2015 г., след подписването на Минските споразумения“, заяви Корнелия Нинова от парламентарната трибуна на 1 април. „Декларирам го тук, с лицето си, пред целия български народ – България не изнася оръжие, боеприпаси или стоки и технологии с двойна употреба за Украйна“, повтори вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията и председател на БСП.

Първоаприлска ли е доктрината „нито един патрон за Украйна“ може да се провери на интернет страницата на оглавяваната от икономическия министър Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. Там са публикувани годишните доклади на комисията от 2005-а насам, като последният качен на този сайт е за 2019 г.

В Приложение №2 към доклада се намират данните за реализирания износ и трансфер на оръжие по държави и по категории на продуктите, свързани с отбраната.

За Украйна информацията е за 306 000 евро от категория ML4 (Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях, както следва, и специално проектирани за тях елементи) и 1 468 800 евро от категория ML8 (Енергетични материали и свързаните с тях вещества: взривни вещества, ракетно гориво, пиротехнически състави, окислители и техните смеси, свързващи вещества, пластификатори, мономери и полимери, добавки, прекурсори).

Ето какво сочат докладите за предходните 4 години:

През 2018 г. – 2 203 200 евро от категория ML8.

През 2017 г. – 2 570 400 евро от категория ML8.

През 2016 г. – 102 300 евро от категория ML6 (Сухопътни транспортни средства и компоненти за тях) и 1 468 800 евро от категория ML8.

През 2015 г. – 16 678 073 евро от шест от основните категории.

Докладът за 2020 г. е публикуван в труднооткриваема секция на сайта на икономическото министерство. Но без приложенията към него. В същия непълен вид документът е качен и в системата за правна информация на Министерския съвет. Докладът заедно с приложенията към него може да бъде открит само и единствено с упорито ровене в интернет страницата на Народното събрание. Където е качен сканиран бледо, на места нечетливо.

Все пак данните за Украйна се виждат – над 6 милиона евро в девет категории, както следва:

122 644 евро в категория ML1 (Гладкоцевни оръжия с калибър, по-малък от 20 mm, други въоръжения и автоматични оръжия с калибър 12,7 mm (0,5 инча) или по-малък, принадлежности и специално проектирани за тях компоненти)

2 043 398 евро в категория ML2 (Гладкоцевни оръжия с калибър 20 mm или по-голям, други оръжия или въоръжения с калибър по-голям от 12,7 mm (0,5 инча), пускови установки и принадлежности, както следва, и специално проектирани за тях компоненти)

242 160 евро в категория ML3 (Бойни припаси и взривателни устройства, както следва, и специално проектирани за тях елементи)

1 197 676 евро в категория ML4 (Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях, както следва, и специално проектирани за тях елементи)

326 174 евро в категория ML6 (Сухопътни транспортни средства и компоненти за тях)

154 879 евро в категория ML8 (Енергетични материали и свързаните с тях вещества: взривни вещества, ракетно гориво, пиротехнически състави, окислители и техните смеси, свързващи вещества, пластификатори, мономери и полимери, добавки, прекурсори)

1 014 750 евро в категория ML10 (Летателни апарати, летателни апарати, по-леки от въздуха, безпилотни летателни апарати, двигатели за летателни апарати и оборудване за летателни апарати, свързано с тях оборудване и компоненти, специално проектирани или модифицирани за военна употреба)

900 000 евро в категория ML18 (Оборудване за производство и компоненти)

55 853 евро в категория ML22 (Технология)

Докладите трябва да се представят до 30 юни от междуведомствената комисия в Министерския съвет, а кабинетът трябва да ги представя в Народното събрание, постановява чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Докладът за 2020 г. обаче е приет от МС чак на 1 септември м.г. Представен е от тогавашния служебен министър на икономиката в кабинета „Янев-1“ Кирил Петков, сочи стенограмата от заседанието:

„Това са статистиките за 2020 година. Реално в последните три месеца по време на нашето управление ние продължаваме с тази Комисия един път в месеца и разглеждаме средно около 100 сделки. Имаме и откази, мисля че с по-висока интензивност, отколкото това се забелязва през 2020 година“, изтъква днешният премиер.

„Само да отбележим, че този Годишен доклад е трябвало да бъде приет през месец март, но понякога и септември е март“, казва служебният премиер Стефан Янев.

Докладът за 2020 така и не е разгледан в кратките 45-и и 46-и парламент, нито до момента в настоящото 47-о Народно събрание.

А до 40 дни би следвало да бъде представен документът за 2021 г. Най-интересните данни – тези за настоящата 2022 година, трябва да излязат чак другото лято.

Но дали дотогава някои от днешните герои на политическата сцена все още ще заемат същите постове…

Ден без размисъл

Забрани за агитация и социология преди избори има по цял свят

Наричат го мълчание, затъмнение и охлаждане

В. "Труд", Събота, 13 ноември 2021

Понятието „ден за размисъл“ не е законово, а разговорно, медийно клише. В Изборния кодекс такъв израз няма. Там пише, че не се допуска предизборна агитация 24 часа преди и в изборния ден. И че резултати от допитвания до общественото мнение не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края му на територията на страната.

Третото и най-животрептящо ограничение – забраната за продажба на алкохол, идва от кметовете. Ученическият чар, който придават на пиенето такива заповеди, изглежда става все по-ясен на местната власт и във все по-малко общини ги издават. Пък и, да се надяваме, ракията вече не е гориво за тайфи като на Гочоолу и Дочоолу...

Само още една държава нарича деня преди вота „ден за размисъл“ според специализирания изборен портал The Electoral Knowledge Network, в който има информация за около половината страни в света. Това е Испания, където обявяването на резултати от проучвания е забранено цели пет дни преди вота. Макар че, по южняшки, и там намират заобиколни начини.

Една скоба. Специфичното у нас е, че множество медии „искрено“ и „пламенно“ се възмущават от наложените от ЦИК глоби, след като откровено и преднамерено са нарушили закона. Докато „Труд онлайн“ винаги намира начина да поддържа информирани своите читатели през целия ден на вота, спазвайки буквата на Изборния кодекс.

В САЩ, както е известно, никой и нищо не може да спре безспирната пропаганда, която се лее повсеместно, включително в изборния ден. В Америка, където президентски и междинни избори се редуват през две години, предшествани от кампании по няколко месеца, агитацията е почти постоянна, а резултатите от гласуването се следят на живо. През 1992 г. има и решение на Върховния съд - кампанията може да бъде ограничена само в деня на изборите в малка зона около избирателната секция. И всяка по-широка забрана би била противоконституционна.

В Словения през 2011 г. Конституционният съд постановява, че забраната за проучвания на общественото мнение е противоконституционна. В България мнозина от жълтите павета биха внесли казуса в КС. Но дали ще намерят аргументи в чл. 41 на родния основен закон („Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.“) е друг въпрос. А трети е дали ще се формира мнозинство от съдиите в червено-черни тоги.

През 1997 г., макар и с три особени мнения, КС единодушно обявява за противоконституционна въведената през 1991 г. забрана за обявяване на резултати от предизборни проучвания седмица преди местен вот и 14 дни преди парламентарен. Оттогава политизираната част от българския народ вече не може да си представи предизборния период, а и самия изборен ден, без масираните социологически облъчвания. Проучвания, всяко с поръчителя си, но, както е модерно, за протокола - „самофинансирани“.

В 21 държави ограничението за оповестяване на изборни нагласи е един ден, в 31 е два-три дни, в 12 е четири или пет дни, в 8 е почти или цяла седмица, показват още данните на The Electoral Knowledge Network. В Аржентина е осем дни. А в 19 страни по глобуса – от Япония през Мозамбик до Чили, включително Италия и Гърция, забраната трае 10 или повече дни.

Докато ние и испанците му казваме „ден за размисъл“, по света го наричат доста по-практично - „изборно мълчание“. На места съвсем конкретно - „период на затъмнение“. А някои – твърде подходящо за нашите страстни ширини: “ден за охлаждане“. Освен за социологията, става дума и за прекратяването на агитацията.

В Латинска Америка мълчанието най-често започва няколко дни преди изборния ден, а кампанията по време на гласуването е забранена. В Южна Африка например, разграничават „политически събития“ и „политическа дейност, различна от изборите“ - първото е напълно забранено в изборния ден, докато второто е разрешено извън границите на избирателния район. В някои държави пък тишината преди вота се пази само по силата на традиционно джентълменско споразумение между партиите.

Къде сме ние? В родната традиция, особено в интернет ерата, това ограничение служи само като повод за къде истински, къде попреувеличени взаимни обвинения между политическите сили в нарушения. За часове в ЦИК и в редакционните електронни пощи се натрупва камара от истории за активисти и други дейци, които „со кротце, со благо“ или по друг начин приканват избиратели към урните и машините.

Каквито и да са писаните и неписани правила в България, денят за размисъл може да се нарече ден без размисъл. От години е известно, а през настоящата беше 100% потвърдено - истинският ден за размисъл е този след вота...

Особености на националния лов на избиратели

В Афганистан преди завръщането на талибаните е имало закон за „изборна тишина“ 24 часа преди вота. В Австралия е забранена политическата радио и телевизионна реклама от сряда до края на гласуване в събота. В Бразилия е същото, но от четвъртък до неделя. В Израел в последните две седмици е само в регламентирани от ЦИК предизборни блокове. В Австралия, Индонезия и Сингапур наричат периода без агитация „охлаждане“.

Кой ще им даде пари?!

До последния си ден в парламента Цветан Цветанов водеше дипломацията на ГЕРБ.  Снимка: Пламен Стоименов

Партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии

В. "Труд", Събота, 22 юни 2019

„А сега кой ще ни даде париии!? Кажете ни! Отговорете! Мълчите! Позорно мълчите!“ Това крещи прогимназиалната учителка Сийка Бечева през 1991 г. в Кърджали на видеозапис от архива на Евгений Михайлов, който стана голям хит преди три години.



Подобно на активистката на БСП леля Сийка, потресена в зората на демокрацията от разграждането на уредените (особено за „другари“) социални системи по соцвреме, партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии. И шефовете им крещят един през друг: „Кой ще ни даде париии!?“.
Още след националния референдум, на който броени гласове не достигнаха, за да е решението задължително, депутатите трябваше да предприемат нещо. Тогава имаше шанс да се приемат идеи за намаляване на 5-6 лв. или 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на глас. Имаше и законодателно проучване, изготвено по поръчка на Народното събрание, в което са описани различните системи в Европа. Но никой освен „Труд“ не му обърна внимание. Може би защото от него става ясно, че субсидиите са по-високи само във Финландия...
Колективната воля беше като в друг соцшлагер от една реч на Тодор Живков: „Решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако требва ше са преустройваме“.
Само ГЕРБ предложи 1 лев на глас и остана в добре пресметнато малцинство. Бойко Борисов се принуди пак да обещае за левчето в „Шоуто на Слави“ през ноември миналата година. Но не се намери депутат, който да внесе предложението в Бюджет 2019.
Накрая скандалната информация за надписаните партийни субсидии се озова в Слави Трифонов, той я изгърмя и... замлъкна.
Министерският съвет скалъпи проект за връщане на надзветите пари за последните три години, според който щяха да се приспадат от следващите траншове. И веднага след това предложи те да станат по лев на глас. Което щеше да рече да се приспадат безброй години. След като „Труд“ обърна внимание на този нонсенс, в парламента набързо измислиха друга процедура.
Моментът пак беше по бай Тошо: „Приземяване, приземяване трябва, другари!“ И това депутатът ветеран Йордан Цонев, участвал в изготвянето още на първите и на повечето следващи разпоредби за партийното финансиране, го знае много добре. Един друг депутат обаче, който отскоро идва в парламента, захвана да решава въпроса като в бизнеса си - с размах. И ДПС внесе предложение за „американски модел на отворено финансиране“. Който е толкова американски, колкото в онази реклама на шоколад - „швейцарски, от Своге“...
ГЕРБ обаче прегърна „отвореното финансиране“ с две ръце, и то през главата на коалиционните си партньори.
Всяко дарение над размера на МРЗ щяло да се отчита пред Сметната палата, с декларация за произход на парите, заобяснява шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. „Фирма Х, милионерът Y, който пожелае, по най-прозрачния начин, проверят служби, Сметна палата, 100% прозрачност“, рече Борисов.
Обаче това не го пише нито в действащите закони, нито го има в предложенията за промени. И след като „Труд“ посочи този факт, парламентът изпадна в ступор. Така се стигна до хаос по време на второ четене в бюджетната комисия и отлагане на точката, предвидена като първа в дневния ред на пленарната зала за петък. Формалната причина: „поради липса на готов доклад за второ четене“ - принос в парламентаризма, въведен от настоящия правосъден министър Данаил Кирилов.
Впрочем, предишният неизготвен доклад за второ четене, заради който беше отложено обсъждането в зала, така и не беше изготвен. Ставаше дума за депутатските заплати...
Смело може да прогнозира какво ще каже Брюксел, ако българският парламент разреши безлимитни дарения за партиите без строг контрол. Във вътрешнополитически план - да оставиш БСП без пари е седесарски подход от края на 90-те години на миналия век. Подход, родил романтични червени спомени за години студ и мрак на „Позитано“. Последвани обаче от няколко управления с участието на социалистическата партия...
Вместо прогноза какво ще се случи в крайна сметка с финансирането на партиите, нека си припомним още един цитат на Тодор Живков: „Как ще решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш.“

Българският Кисинджър липсва

„Семейството ми беше Цветанов. Всеки ден по пет пъти по всяка една тема... И сега ми липсва. Но се разделихме“, каза Бойко Борисов в четвъртък в Брюксел. И добави, че сега новата шефка на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова е разбрала „какво е да си Цветан Цветанов“.
Отсъствието на „този Хенри Кисинджър“, както го наричаше Волен Сидеров, се усети още в първия случай, в който имаше нужда от деликатна парламентарна дипломация. Дали, ако Цветанов още беше в НС, нямаше с наобикаляне на стаите в кулоарите да уреди мнозинство зад всички предложения на ДПС...

„Вашингтонският консенсус“ за ЧЕЗ

Комисията „Гинка“ в парламента премълча най-важния въпрос – за делата в търговския трибунал на Световната банка, които напоследък струват на България по над 30 милиона годишно

a-specto.bg 

За два месеца комисията „Гинка“ в парламента установи, че не може да установи нищо съществено и безславно приключи работата си с доклад. В него обаче председателят Жельо Бойчев от БСП изпляска цялата кореспонденция, която е водил с институциите по темата за сделката с ЧЕЗ. Включително всичко онова, което главният прокурор Сотир Цацаров в писмо с подчертани и удебелени букви беше написал, че е само за целите на работата на комисията. Така от вътрешната информационна система на държавното обвинение, за кеф на тези, които си направиха труда да се поразровят предварително, се потвърдиха всички приключения на храбрите Славчо и Гинка Върбакови по време на вторичното натрупване на капитала. От приключилите безрезултатно преписки дори изскочиха и още пикантерии, като например неизплатено „Ферари“ на лизинг. Междувременно офисът на „Инерком“ стана обект на журналистически интерес на списание за интериорен дизайн...

Бойко Борисов не благоволи да бъде изслушан, но в писмото си до Бойчев обясни следното: „Моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило“. Премиерът препрати въпросите към финансовото министерство, което осъществява процесуалното представителство пред арбитража. Проведено беше закрито заседание, на което министър Владислав Горанов е представил „текущото състояние на международното арбитражното дело между ЧЕЗ, Чешка република, и Република България“. Ако изложението му е било формално, то информацията я има и в публичния регистър на делата в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID) във Вашингтон. Там пише, че по заведения на 26 юли 2016 г. иск няма развитие от 27 октомври същата година, когато е бил назначен арбитър, избран от българската стана (тримата арбитри се излъчват по един от двете страни и един по споразумение или служебно назначен от трибунала).

В доклада на комисията пише, че депутатите са питали Горанов за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за обявеното и оттеглено намерение на държавата да влезе в сделката и прочее въпроси, от които е произлязло само тривиалното заключение за направени няколко 180-градусови завоя от страна на кабинета.

Ако искаше, Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, можеше да установи доста факти и обстоятелства от документ, който не е никаква тайна, има го на сайта на Министерството на финансите. Това е отчетът за изпълнението на програмния бюджет на МФ за 2017 г. Там пише, че 33 923 309 лв. са разходите във връзка с организирането на защитата на България по образуваните международни арбитражни дела. Парите са основно за адвокатски хонорари и такси по пет висящи дела в трибунала във Вашингтон. България е подсъдима по искове на трите ЕРП, на Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман заради КТБ, а отскоро и на кипърския собственик на фотоволтаична централа ACF Renewable Energy Limited. В сумата влизат и разходите по защита от претенциите на „Финанциария Интернационале Реал Естейт“, „Калиакра Уинд Пауър“ АД, Magnesium.com Inc. и във връзка с преговорите с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и „Ей И Ес 3-С Марица Изток I” ЕООД (така наречените „американски централи“).

През 2016 г. същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо - 35 979 208 лв., сумата е сходна и за 2015 г. В доклада за 2017 г. са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН - над 850 млн. евро, на „Енерго-Про“ - над 150 млн. евро, на Султаната Оман - над 145 млн. евро, на „Финанциариа Интернационале“ и други акционери и/или представляващи „Индустриален парк София“ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро. За делото на ЧЕЗ за поредна година в отчета пише, че е в начален етап и ищецът все още не е определил размера на претендираното обезщетение, „но то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро“. Документът на финансовото министерство сочи, че претенциите на другите две ЕРП набъбват с всяка изминала година – през 2016 г. са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „Енерго-Про“.

По данни на Вашингтонския трибунал тръгването на едно дело там обикновено започва с около 100-150 хил. долара авансово плащане от всяка от страните. Продължава в зависимост от сложността и броя на проведените процедури, като основната част от разходите е надницата от 3000 долара за всеки от тримата арбитри за всеки ден, в който са ангажирани със случая. От МФ уверяват, че делата ни излизат изгодно, плащаме по „сравними цени с цените по подобен род международни дела, като за част от сключените договори под пазарните нива“. Министерството ползва услугите на адвокатското дружество „Томов и Томов“ по всичките три приключени и четири дела в развитие във Вашингтон, по най-новото още няма определени адвокати. Българската кантора работи заедно с американската White & Case по първите пет досегашни казуса и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по спора с Оманския фонд и с ЧЕЗ.

Защо България признава юрисдикцията на този трибунал е от онези въпроси, чийто отговор не се търси, сякаш става въпрос за някаква даденост. Вярно, признават го 153 държави. Но каква е ползата за страната ни до момента, може съвсем лесно да се провери в базата данни на арбитража. От единственото дело на български инвеститор там наднича бизнесмен с прякор на хищник, а ответникът е... България. От 2012 г. до 2015 г. „Новера“ съди държавата заради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма официална информация какво е било решението, но според неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до минимум.

България признава търговския трибунал във Вашингтон по силата на решение на 38-то Народно събрание от октомври 2000 г., влязло в сила през май 2001 г. Трибуналът е автономна институция от Групата на Световната банка, която действа независимо от националните правни системи. Исковете там се завеждат на базата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, каквито България има, забележете - с 64 държави! Когато през 2007 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е подписвал такъв договор с министъра на националната икономика на Оман Ахмед бин Абдул Наби Макки, дали някой си е представял, че документът ще се превърне в основа за дело, претенциите по което надвишават многократно годишния стокообмен между двете държави... Иначе за късмет страната ни формално няма загубен арбитраж в ICSID от трите приключили до момента.

През 2008 г. България печели заведеното през 2003 г. първо дело във Вашингтон от „Плама Консорциум Лимитид“. Арбитражът отхвърля изцяло исковете на собственика на фалиралата рафинерия и според съобщение на финансовото министерство осъжда дружеството да заплати „значителна част от разноските по делото“. За делото на „Новера“ вече стана дума по-горе. Заведеният в началото на 2011 г. иск от „Аксешън Ийстърн Юръп Капитал“ АБ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“ АБ също е за прекратяването от Столична община на концесионните договори за почистване. 18 месеца ищците не предприемат никакви процесуални действия и делото е прекратено.

Накрая едно уточнение за горещите привърженици на съдебни реформи и евроатлантически ценности: Вашингтонският трибунал не предоставя никаква информация за делата, освен датите, на които са били проведени определени процедури, и не публикува решенията даже и след края на процесите...

А кавичките в заглавието май са излишни, нали?